Упражнението на другия

— Знаеш ли упражнението на Другия? Има го в една история, написана преди сто години, чийто автор...
— Остави автора и ми разкажи историята - помолих аз, докато вървяхме по единствения площад в Сен Савен.
— Някакъв човек среща стар приятел, който все се опитвал да преуспее в живота, но напразно. „ Трябва да му дам малко пари", казва си той. Същата вечер обаче научава, че приятелят му бил забогатял и бил върнал всичките си дългове, натрупвани с години.
Отиват в един бар, където често се отбивали, и приятелят му почерпва всички присъстващи. Когато го питат как се е замогнал, той им отговаря, че само допреди няколко дни в него е живеел Другият.
— Кой е Другият? — питат го.
— Другият е оня, който са ме учили да бъда, но който аз не съм. Другият вярва, че човек е длъжен да прекара целия си живот с мисълта как да спести пари, за да не умре от глад, когато остарее. Непрекъснато мисли, непрекъснато прави планове и открива, че е жив, едва когато му остават броени дни на земята. Но вече е твърде късно.
— А ти кой си?
— Аз съм този, който би могъл да бъде всеки от нас, стига да послуша сърцето си: човек, който се възхищава от тайнството на живота, който вярва в чудеса, който изпитва радост и въодушевление от това, което върши. Другият обаче се страхуваше да не би да се разочарова и не ми позволяваше да действам.
— А не се ли боиш от страданието? - питат го хората от бара.
— Знам, че има и поражения. И никой не може да ги избегне. Затова е по-добре да изгубиш няколко битки, воювайки за мечтите си, отколкото да бъдеш победен, без да знаеш за какво се бориш.
— Нима е толкова просто?
— Да. Когато го осъзнах, се събудих с решението да бъда такъв, какъвто винаги съм искал. Другият остана там, в стаята ми, но повече не го пуснах да влезе в мен, въпреки че на няколко пъти се опита да ме изплаши с това колко е рисковано да не мислиш за бъдещето.
И от мига, в който изхвърлих Другия от живота си, Божията енергия стори чудеса.

Паулу Куелю > Край река Пиедра седнах и заплаках