Tuesday, August 25, 2009

Лудостта и Любовта

Лудостта поканила всичките си приятели на гости.

След като си поприказвали и пийнали кафе, Лудостта предложила:

-Искате ли да играем на криеница?
-Криеница? Какво е това?, попитало Любопитството.

-Криеницата е игра. Аз ще броя до сто със затворени очи, а вие ще се криете. Когато свърша да броя, ще започна да ви търся и първия, който намеря, ще е следващият, който ще брои.

Всички се съгласили, освен Страха и Мързела.

- 1,2,3....започнала да брои Лудостта.

Нетърпението се скрило първо, без много- много да му мисли.

Срамежливостта, срамежлива както винаги, се скрила в малка горичка.

Радостта изтичала в средата на градината.

Тъгата започнала да плаче, защото не знаела къде да се скрие.

Завистта се присъединила към Победата и двете се скрили зад една скала.

Лудостта продължавала да брои.

Отчаянието се отчаяло, когато Лудостта стигнала до 99.

-Сто!, извикала Лудостта, - Започвам да търся.

Първият намерен било Любопитството, защото то нетърпеливо се показало от скривалището, за да разбере кой ще бъде първият открит.

Лудостта погледнала в страни и видяла върху оградата Съмнението, което се чудело от коя страна ще е по-добре да се скрие.

Така Лудостта открила и Радостта, и Тъгата, и Срамежливостта...

Когато се събрали всички, Любопитството попитало:

- А къде е Любовта?

Никой не я бил виждал. Лудостта започнала да я търси.

Търсила на върха на планината, в реките, в подножието на скалите, но не така и не я открила.

След като търсила дълго, Лудостта най-сетне видяла един розов храст и започнала да търси из него изгубената си приятелка.

Изведнъж чула плач. Била Любовта, която хлипала, защото едно трънче й влязло в окото.

Лудостта не знаела какво да прави от притеснение. Извинила се хиляди пъти на Любовта и й обещала да я следва навсякъде.

Сега Любовта е сляпа, а Лудостта я води за ръка.

Кристали


Labels: , , , ,

0 Comments:

Post a Comment

<< Home