За всички дами

с пожелание:
Цветя и рози...

A Journey to Tibet

Танго

Tango
1.

2.

3.

4.

5.

6.

7.

8.

9.

10.

11.

12.

13.

14.

15.

16.

17.

18.

19.

20.

21.

22.

23.

24.

Pablo Rodriguez & Noelia Hurtado en La Baoldosa - "Isla de Capri" - Angel del Valle from Krasimir Stoyanov on Vimeo.

25.

26.

27.

28.

29.

30.

31.

32.

33.

34.

35.

36.
37.

38.

39.

40.

41.

Damanhur

Damanhur subt Part 1 from dobro on Vimeo.



Damanhur subt part 2 from dobro on Vimeo.



Damanhur subt part 3 from dobro on Vimeo.



Damanhur subt part 4 from dobro on Vimeo.



Damanhur subt part 5 from dobro on Vimeo.

Истината за Орфей

Сайт на Никола Гигов









Орфей е тракийски певец и музикант, основал учение и смятан за най-великия певец и поет на древността. Според легендата той е син на тракийския речен бог Еагър и нимфата Калиопа. Според древногръцката митология е живял поколение преди Троянската война и е сред аргонавтите ,осъществили похода за Златното руно към Колхида. Предполага се, че това е било ок. 1400 пр.н.е. Животът му е обвеян с древни предания и легенди, станали повод да бъде считан за митичен, а не реален герой. Приписват му се голямо количество химни, наричани орфически, в които възхвалява божествата на природата и се стреми да научи сънародниците си с простичка молитва да отдават почитта си към тях. Според легендите лирата му е имала седем струни. Орфей е обявен и за автор на една от поемите „Аргонавтика.“ Всъщност учението му е опит да облагороди суровите нрави и да научи хората на по-висока хигиена и култура. Намесата му в религиозната доктрина за отвъдния живот и пътя към безсмъртието, с която влиза в противоречие с официалната тракийска царска идеология, е вероятната причина за неговата трагична гибел. Според гръцкия мит, той е бил разкъсан от тракийките поради това, че е скърбял за починалата си съпруга и не е обръщал внимание на жените около него. Първите му изображения са от 600 г. пр.н.е. Разпространението на различни митове за него дължим на старите елини. Досега са известни 92 негови изображения върху атически вази. На тях са изобразени сцени от основните орфически легенди — за смъртта на жена му Евридика, която била ухапана от змия в деня на сватбата им, и опита му да я спаси от подземното царство. Орфей слязъл в подземния свят и пленил с тъжните си песни бога на смъртта — Хадес. Той се съгласил да му върне Евридика, но при условие, че няма да се обръща, за да я види, преди да излязат на горния свят. По пътя певецът не издържал и се обърнал назад. Така Евридика отново се върнала в подземното царство.

Орфей загинал, разкъсан от менадите, край бреговете на река Хеброс Марица. Частите от тялото му били отнесени от вълните и изхвърлени на брега на остров Лесбос, където били погребани.

Сред многобройните варианти на орфическите легенди най-устойчиви са тези за изумителната му дарба като музикант и певец. От тях е и началото на неговия канонизиран образ на укротител на дивия свят и чудодейната му лира. Счита се, че той е основател на орфическите мистерии, които стават особено актуални в епохата на елинизма след завоеванията на Александър Велики.

Орфизъм е съвременен термин в историческата наука, с който се означава религиозно течение в древните средиземноморски култури. Произлиза от името на героя от старогръцката митология Орфей, на когото се приписва създаването на учението и авторството на свещени текстове. Последователите му се наричат орфици. Основната орфическа вяра е вярата в безсмъртието - в живот отвъд или в прераждане.

Орфически вярвания и практити са засвидетелствани в древна Елада и древна Тракия. Има общи елементи между двата вида орфизъм, но има и съществени разлики. Гръцките орфици вярват в безсмъртието на душата и прераждането ѝ в други тела, практикуват аскетичен начин на живот и ползват свещени текстове. Тракийските орфици вярват в безсмъртието телом и духом, за тях смъртта е преминаване в отвъдна реалност, аскетизъм (в повечето случаи) не се практикува, липсват свещени книги.

Гръцкият орфизъм се квалифицира като секта в древногръцката религия, тъй като вярата в безсмъртието на душата и прераждането не е характерна за традиционната гръцка религиозност - Олимпийските култове.

Има различни хипотези за времето на възникването на гръцкия орфизъм - най-късната възможна дата, приемана днес в науката е VI в. пр. Хр.

Основно божество, почитано от гръцките орфици е бога Вакх (Дионис) в двете му хипостази - Загрей и Сабазий.

"Тракийски орфизъм" е термин, въведен от проф. Александър Фол, означаващ тракийското аристократично религиозно учение, постулиращо възможност за обезсмъртяване чрез мистериални обреди. Определянето на Орфей като тракиец в старогръцката митология, дава основание на проф. Фол да нарече условно учението за безсмъртието на тракийските аристократи "тракийски орфизъм", сравнявайки го с подобното учение в Елада.

Според хипотезата на проф. Фол, оформянето на тракийският орфизъм се датира в периода от средата на II хил. пр. Хр. до IX-VIII в. пр.Хр., и продължава да се изповядва от траките до края на античността - VI в. Основа на доктрината е идеята за самоусъвършенстването. Орфизмът се практикува различно от различните обществени слоеве. Аристократите практикуват безсмъртието, т.е. - обезсмъртяват се, тъй като са посветени в мистериалното знание на учението. Поданиците вярват в обезсмъртяването на аристократите.

Тракийският орфизъм съчетава почитта към хтоничните и соларните божествени сили - орфическите божества са едновременно соларни и хтонични - такива персонификации са например Орфей и Залмоксис. Според космогоничния модел на тракийския орфизъм, светът е уреден в 7 или 10-степенен цикъл: 1.Самооплождане на Великата Богиня-майка (Земята). 2.Раждане на Сина (Слънцето). 3.Възмъжаване на Сина. 4.Свещен брак на сина с Богинята-майка. 5.Раждане на сина на Сина (царя). 6.Възмъжаване на царя 7.Свещен брак на царя с Богинята-майка.

Според тази концепция, възпроизвеждането на космоса и обществото се основава на цикличното и асиметрично, а не на линейното симетрично време. Идеята за самоусъвършенстване подхранва вярата, че преодолелият ценностните изпитания и съпруг на Великата богиня майка става бог. Тази вяра се въплъщава в тракийския цар, който е и жрец, и бог. Два са пътищата за сливане с бога и те се илюстрират с митичната съдба на Орфей и Дионис. В мистериалните обреди участниците могат да въведат бога Дионис в себе си в състояние на ентусиазъм (в колективните обреди), но могат и да се опитват да достигнат до Орфей в състояние на екстаз (в индивидуалните обреди).

Лудостта и Любовта

Лудостта поканила всичките си приятели на гости.

След като си поприказвали и пийнали кафе, Лудостта предложила:

-Искате ли да играем на криеница?
-Криеница? Какво е това?, попитало Любопитството.

-Криеницата е игра. Аз ще броя до сто със затворени очи, а вие ще се криете. Когато свърша да броя, ще започна да ви търся и първия, който намеря, ще е следващият, който ще брои.

Всички се съгласили, освен Страха и Мързела.

- 1,2,3....започнала да брои Лудостта.

Нетърпението се скрило първо, без много- много да му мисли.

Срамежливостта, срамежлива както винаги, се скрила в малка горичка.

Радостта изтичала в средата на градината.

Тъгата започнала да плаче, защото не знаела къде да се скрие.

Завистта се присъединила към Победата и двете се скрили зад една скала.

Лудостта продължавала да брои.

Отчаянието се отчаяло, когато Лудостта стигнала до 99.

-Сто!, извикала Лудостта, - Започвам да търся.

Първият намерен било Любопитството, защото то нетърпеливо се показало от скривалището, за да разбере кой ще бъде първият открит.

Лудостта погледнала в страни и видяла върху оградата Съмнението, което се чудело от коя страна ще е по-добре да се скрие.

Така Лудостта открила и Радостта, и Тъгата, и Срамежливостта...

Когато се събрали всички, Любопитството попитало:

- А къде е Любовта?

Никой не я бил виждал. Лудостта започнала да я търси.

Търсила на върха на планината, в реките, в подножието на скалите, но не така и не я открила.

След като търсила дълго, Лудостта най-сетне видяла един розов храст и започнала да търси из него изгубената си приятелка.

Изведнъж чула плач. Била Любовта, която хлипала, защото едно трънче й влязло в окото.

Лудостта не знаела какво да прави от притеснение. Извинила се хиляди пъти на Любовта и й обещала да я следва навсякъде.

Сега Любовта е сляпа, а Лудостта я води за ръка.

Кристали

Усмихни Се!

THIS EARTH

http://www.youtube.com/watch?v=jqxENMKaeCU