Най-мощните лекарства

Най-мощното лекарство е светлината. Най-мощното лекарство е въздухът – диханието на Бога. Най-мощното лекарство е хлябът – Божието Слово. С тия лекарства си служат и растенията.

Лечебните свойства на растенията се дължат на светлината, на въздуха, на водата и на храната, която те възприемат. Ако бъдещите лекари възприемат моята система на лекуване, ще имат добри резултати. Един лекар ще бъде проводник на светлината, друг – на въздуха, трети – на водата, четвърти – на храната.

Бог е влязъл в хляба, в плодовете, във водата, във въздуха и в светлината – пожертвал се е. Който обича Бога, възприема го като част от себе си. Такъв човек се лекува. Затова яжте с любов, пийте с любов, приемайте светлина с любов.

Лечение чрез храна
Храненето е метод за лекуване, но трябва да се знае каква храна да се употребява и кога да се храни човек

По време на боледуване и след оздравяване от дадена болест човек се нуждае от специфична храна. Например, който е боледувал от треска, иска да яде кисело; при друга болест човек се нуждае от сладка храна. Едно трябва да се знае: всеки плод има своето велико предназначение. Следователно, ако се храниш с ябълки, ще придобиеш едно качество, ако се храниш със сливи, ще придобиеш друго качество. Каквато храна яде човек, такъв става.

Продълговатите плодове представят интелигентност, а валчестите, кръглите – живот и чувства.

Плодовете не са нищо друго, освен съвкупност от енергии, които функционират в тия форми.

Ябълката се е създала в астралния свят, а крушата и лимонът – в умствения. Като погледнете формата и цвета на домата, ще установите, че той е останал назад в развитието си. По-далеч от живота на стомаха той не е отишъл. Материалистите са подобни на доматите.

Черешата представлява символ на природата. Червената череша, като и всички червени плодове, излязоха от рая. Ако искате да подобрите кръвообращението си или сте малокръвен, яжте череши. В тях се крие законът на свободата.

Картофите придават само едно качество на човека - правят го доволен, да се задоволява с малко. Ябълката прави човека благ, мек, снизходителен към хората. Ябълките влияят добре за тонизиране на нервната система.

Орехите влияят добре на мозъка като храна,а житото влияе добре на сърцето. Ако искаш да бъдеш сладък, благ - яж грозде.
Ако детето е малокръвно, давайте му повече круши; ако е грубичко по характер, хранете го с ябълки; ако му липсват благородни чувства, хранете го с череши. Какво дават дренките? Ако сте безхарактерен, отпуснат, като ядете дренки, придобивате устойчивост в характера. Те доставят желязо в кръвта.

При малокръвие – яжте краставици. Някой казва: имам неврастения! Яж грах! Друг казва: страдам от хипохондрия. Яж жито! Казват за някого, че е много сприхав. Дайте му да яде царевица! Еди-кой си не обича да устоява на своите задължения. Дайте му да яде ръж! В ръжта има нещо идеално, тя расте нависоко – като влезе в човека, създава висок идеал.
Който иска да бъде здрав, ще яде непържен лук и да яде готвено от човек, който обича. Лукът е лековит, когато се яде суров, печен или варен, но не и запържен. Когато се нареже на ситно и се запържи, той губи своята магнетична сила.

Краставицата действа благотворно върху нервната система, но да се яде сутрин и на обяд. Яде ли се вечер, тя се отразява зле върху стомаха. Заболее ли човек от атеросклероза, да яде по възможност по-проста и чиста храна, да се храни с варено жито, с варен ориз и плодове.

Който иска да лекува хрема, да яде по три-четири пъти на ден праз лук. За очите ще ядете леща. За бъбреците – фасул. За хубав тен на кожата – грах.

Ако изпаднете във физическо неразположение, ще трябва да изпиете сока на два-три лимона със захар, а след това да изпиете сока на няколко портокала. Яжте повече спанак и коприва, за да почерните косите си. Ако стомахът ви е разстроен, сварете дренки или пък ги яжте пресни. Дините, дренките, тиквите регулират стомаха.

Плодовете изобщо развиват благородни чувства. Само че не трябва да се преяжда, да се претоварва стомахът.

Храносмилане и мисъл

Който има здрава храносмилателна система, той е весел, жизнерадостен, работлив. Срещнете ли човек с изсъхнало лице, жълт, неразположен за работа, ще знаете, че храносмилателната му система не е в изправност. Той не може да работи, гледа на всичко мрачно, песимистично, няма вяра в живота.

Храносмилането се отразява върху кръвообращението, кръвообращението се отразява върху дихателната система, дихателната система се отразява върху нервната система, а тя – върху мозъка, седалището на мисълта. Ако всички процеси се извършват правилно, и мисълта ще бъде права.

Адът се намира в червата на човека, ето защо, когато някой трябва да се лекува, най-първо ще очисти стомаха и червата си.

Здравето е хармония

В света съществуват хора , чисти и свети, които излъчват от себе си особена вътрешна сила. Тази сила храни човека, както физическата храна. Човек може да се храни не само чрез храната, която употребява, но и чрез въздуха и светлината. Въздухът се приема през порите, а за да се отворят те е необходимо човек да пости и да се поти.

Божественият живот обаче не се заключава само в пост, в измъчване на тялото, в изопачаване на ума и сърцето, но в абсолютна хармония. Ще ядеш, без да преяждаш; ще спиш, без да се успиваш; ще се обличаш, без излишъци.

На Небето болни хора не приемат. Там ще ви запитат: „Защо сте болни? Пари ли нямахте, храна ли нямахте, въздух ли нямахте, вода ли нямахте? Всичко това ви е дадено в изобилие, но вие не сте го използвали както трябва. Хайде сега, идете отново на земята, да се научите правилно да се ползвате от благата.“

Духовните хора трябва да бъдат абсолютно здрави по тяло, по сърце и по ум.

Водата като лекарство



Ако разбирахте свойствата на водата, бихте могли да лекувате с нея всички болести. Водата, с която ще се лекувате, трябва да бъде абсолютно чиста.
Ако искате някакви лекарства, било като лечебни средства, или средства за прочистване, ще ви препоръчам следните: изпивайте на ден по 2-3 литра чиста гореща вода. Ако сте на крак, носете сам вода, което се отразява благотворно върху организма.

Горещата вода, приета на глътки, чисти нервната система от наслоявания, които подпушват мислите и чувствата на човека. Тя го освобождава от напрежението, което нервната система произвежда върху него.

И ако ние знаем къде се намират най-хубавите извори, трябва да я донасяме оттам, даже ако са на 5-10 километра.

Сърцето е пулсът на целия Космос



Съвременните физиолози имат особено понятие за сърцето. Те го смятат нещо като помпа, от чието свиване и разпущане кръвта се движи из цялото тяло. Това е вярно отчасти, защото сърцето само не докарва кръвта в движение. Причината е особена жива сила, която се появява като течение в организма и кара клетките на сърцето да пулсират. Тази сила има свой регулатор в мозъка. Следователно, клетките на сърцето са разумни същества с голяма интелигентност. След клетките на мозъка по интелигентност идват клетките на сърцето.

Сърцето е пулсът на целия космос. Когато земята се е отклонила на 23 градуса от своя път, тогава и сърцето се е отклонило също така на ъгъл от 23 градуса. Това е причината, загдето то е малко вляво, а не в средата. Един ден, когато земята се върне в първоначалното си състояние, сърцето ще дойде точно в средата, както е било при създаването на първия човек.

От време на време човек трябва да измерва пулса на сърцето си, да види ритмичен ли е или не. Ако пулсът му не е ритмичен, това показва, че има нещо криво в неговите чувства.

Чистота вътрешна и външна

За да се подобри животът на хората, както и здравословното им състояние, на всички се препоръчва вътрешна и външна чистота. Чистотата е в състояние да закрепи здравето на човека, да запази енергията и да продължи живота му.

От всеки човек се изисква физическа, сърдечна и умствена чистота. По улиците, в дома или на планината, навред човек трябва да спазва абсолютна чистота. Който съзнателно поддържа чистота на физическия живот, той ще бъде чист и в сърдечния, и в умствения си живот. Може ли човек да говори за висок идеал, за вяра в Бога, ако не спазва елементарната чистота на физическия свят? Чист трябва да бъде човек във всяко отношение.

Единственото спасение на човека от микробите се заключава в чистата кръв. Когато кръвта е абсолютно чиста, човек устоява на всякакви микроби. И да попаднат в кръвта му, те нямат условие за размножаване. Чистотата е защита на човека от ония невидими, тайни врагове, които внасят най-силните отрови в организма на човека.

Дисциплинирайте мисълта си

Това, за което човек постоянно мисли, ще дойде, и това, което постоянно отрича, и то ще дойде. Ако помислите, че ще забогатеете, ще забогатеете; ако помислите, че ще загазите, ще загазите. Ако мислите, че ще се разболеете, болестта ще дойде.

Няма орган в човешкото тяло, който да не се управлява от известен род мисли и чувства. Една светла и възвишена мисъл, често повтаряна чистосърдечно и безкористно, предава нещо на човека. Природата възнаграждава за всяка добра дума, за всяка добра мисъл, отправена към някого. Така човек може да си помага при различни заболявания.

Мислете за здравето, за да го привлечете и усилите. Разумното, доброто, великото в човека е в състояние да се бори с микробите, които причиняват болестите.

Когато мисълта е силно концентрирана, простуда не може да има. Никога не допущайте в себе си мисълта, че ще може да се простудите. Допуснете ли тази мисъл, вие сте поканили вече болестта на гости.

Вслушвайте се в собствения си глас

Ако някой човек ви е дал нещо за ядене и в него е вложил лоша мисъл, вие като го изядете, че почувствате мисълта и ще изпитате неразположение. В миналото хората, които са знаели тези тайни от природата, никога не са искали да ядат хляб, месен от лош човек, понеже са знаели, че в хляба има нещо вложено, което не е хубаво. Това се отнася и до всичко подарено. Щом не го приема сърцето ти, щом не ти е приятно, не го приемай.

Гледам някой специално избягва да минава по някои улици. Може да обикаля, но ще мине по тези улици, където му е приятно. Може земните течения да не съответстват на неговия организъм или мислите на хората, които живеят на тази улица, да не се хармонизират с неговите – все има нещо. Това не е суеверие. Това е предпазване.

Ако всички слушате вашето вътрешно радио, то ще ви каже откъде да минете, как да тръгнете и тъй нататък. Хората сега в нищо не се вслушват – ядат, когато не трябва, спят, когато не трябва, и искат да са здрави.

Петър ДЪНОВ

Damanhur

Damanhur subt Part 1 from dobro on Vimeo.



Damanhur subt part 2 from dobro on Vimeo.



Damanhur subt part 3 from dobro on Vimeo.



Damanhur subt part 4 from dobro on Vimeo.



Damanhur subt part 5 from dobro on Vimeo.

Истината за Орфей

Сайт на Никола Гигов









Орфей е тракийски певец и музикант, основал учение и смятан за най-великия певец и поет на древността. Според легендата той е син на тракийския речен бог Еагър и нимфата Калиопа. Според древногръцката митология е живял поколение преди Троянската война и е сред аргонавтите ,осъществили похода за Златното руно към Колхида. Предполага се, че това е било ок. 1400 пр.н.е. Животът му е обвеян с древни предания и легенди, станали повод да бъде считан за митичен, а не реален герой. Приписват му се голямо количество химни, наричани орфически, в които възхвалява божествата на природата и се стреми да научи сънародниците си с простичка молитва да отдават почитта си към тях. Според легендите лирата му е имала седем струни. Орфей е обявен и за автор на една от поемите „Аргонавтика.“ Всъщност учението му е опит да облагороди суровите нрави и да научи хората на по-висока хигиена и култура. Намесата му в религиозната доктрина за отвъдния живот и пътя към безсмъртието, с която влиза в противоречие с официалната тракийска царска идеология, е вероятната причина за неговата трагична гибел. Според гръцкия мит, той е бил разкъсан от тракийките поради това, че е скърбял за починалата си съпруга и не е обръщал внимание на жените около него. Първите му изображения са от 600 г. пр.н.е. Разпространението на различни митове за него дължим на старите елини. Досега са известни 92 негови изображения върху атически вази. На тях са изобразени сцени от основните орфически легенди — за смъртта на жена му Евридика, която била ухапана от змия в деня на сватбата им, и опита му да я спаси от подземното царство. Орфей слязъл в подземния свят и пленил с тъжните си песни бога на смъртта — Хадес. Той се съгласил да му върне Евридика, но при условие, че няма да се обръща, за да я види, преди да излязат на горния свят. По пътя певецът не издържал и се обърнал назад. Така Евридика отново се върнала в подземното царство.

Орфей загинал, разкъсан от менадите, край бреговете на река Хеброс Марица. Частите от тялото му били отнесени от вълните и изхвърлени на брега на остров Лесбос, където били погребани.

Сред многобройните варианти на орфическите легенди най-устойчиви са тези за изумителната му дарба като музикант и певец. От тях е и началото на неговия канонизиран образ на укротител на дивия свят и чудодейната му лира. Счита се, че той е основател на орфическите мистерии, които стават особено актуални в епохата на елинизма след завоеванията на Александър Велики.

Орфизъм е съвременен термин в историческата наука, с който се означава религиозно течение в древните средиземноморски култури. Произлиза от името на героя от старогръцката митология Орфей, на когото се приписва създаването на учението и авторството на свещени текстове. Последователите му се наричат орфици. Основната орфическа вяра е вярата в безсмъртието - в живот отвъд или в прераждане.

Орфически вярвания и практити са засвидетелствани в древна Елада и древна Тракия. Има общи елементи между двата вида орфизъм, но има и съществени разлики. Гръцките орфици вярват в безсмъртието на душата и прераждането ѝ в други тела, практикуват аскетичен начин на живот и ползват свещени текстове. Тракийските орфици вярват в безсмъртието телом и духом, за тях смъртта е преминаване в отвъдна реалност, аскетизъм (в повечето случаи) не се практикува, липсват свещени книги.

Гръцкият орфизъм се квалифицира като секта в древногръцката религия, тъй като вярата в безсмъртието на душата и прераждането не е характерна за традиционната гръцка религиозност - Олимпийските култове.

Има различни хипотези за времето на възникването на гръцкия орфизъм - най-късната възможна дата, приемана днес в науката е VI в. пр. Хр.

Основно божество, почитано от гръцките орфици е бога Вакх (Дионис) в двете му хипостази - Загрей и Сабазий.

"Тракийски орфизъм" е термин, въведен от проф. Александър Фол, означаващ тракийското аристократично религиозно учение, постулиращо възможност за обезсмъртяване чрез мистериални обреди. Определянето на Орфей като тракиец в старогръцката митология, дава основание на проф. Фол да нарече условно учението за безсмъртието на тракийските аристократи "тракийски орфизъм", сравнявайки го с подобното учение в Елада.

Според хипотезата на проф. Фол, оформянето на тракийският орфизъм се датира в периода от средата на II хил. пр. Хр. до IX-VIII в. пр.Хр., и продължава да се изповядва от траките до края на античността - VI в. Основа на доктрината е идеята за самоусъвършенстването. Орфизмът се практикува различно от различните обществени слоеве. Аристократите практикуват безсмъртието, т.е. - обезсмъртяват се, тъй като са посветени в мистериалното знание на учението. Поданиците вярват в обезсмъртяването на аристократите.

Тракийският орфизъм съчетава почитта към хтоничните и соларните божествени сили - орфическите божества са едновременно соларни и хтонични - такива персонификации са например Орфей и Залмоксис. Според космогоничния модел на тракийския орфизъм, светът е уреден в 7 или 10-степенен цикъл: 1.Самооплождане на Великата Богиня-майка (Земята). 2.Раждане на Сина (Слънцето). 3.Възмъжаване на Сина. 4.Свещен брак на сина с Богинята-майка. 5.Раждане на сина на Сина (царя). 6.Възмъжаване на царя 7.Свещен брак на царя с Богинята-майка.

Според тази концепция, възпроизвеждането на космоса и обществото се основава на цикличното и асиметрично, а не на линейното симетрично време. Идеята за самоусъвършенстване подхранва вярата, че преодолелият ценностните изпитания и съпруг на Великата богиня майка става бог. Тази вяра се въплъщава в тракийския цар, който е и жрец, и бог. Два са пътищата за сливане с бога и те се илюстрират с митичната съдба на Орфей и Дионис. В мистериалните обреди участниците могат да въведат бога Дионис в себе си в състояние на ентусиазъм (в колективните обреди), но могат и да се опитват да достигнат до Орфей в състояние на екстаз (в индивидуалните обреди).

Ще посрещна днешния ден с любов в сърцето си

Ще посрещна днешния ден с любов в сърцето си. Защото това е най-голямата тайна за успех във всички рисковани дейности. Мускулите могат да разцепят щит и дори да унищожат живот, но единствено невидимата сила на любовта може да отвори сърцата на хората и, докато не овладея това изкуство, ще остана само един амбулантен търговец на пазара. Ще направя любовта най-силното си оръжие и към когото го обърна, няма да може да устои на силата му.



Може да отблъскват доводите ми; може да не вярват на думите ми; може да не одобряват облеклото ми; може да не приемат вида ми; може дори да им се сторят подозрителни сделките ми; но любовта ми ще смекчи всички сърца като слънцето, чиито лъчи омекотяват и най-втвърдената глина.
Ще посрещна днешния ден с любов в сърцето си.



А как ще го направя? Отсега нататък ще гледам всичко с любов и ще се родя отново. Ще обичам слънцето, защото стопля костите ми; но и дъжда ще обичам, защото пречиства духа ми. Ще обичам светлината, защо¬ то ми показва пътя; но и тъмнината ще обичам, защото ми показва звездите. Ще приветствам щастието, защото обогатява сърцето ми; но и тъгата ще понасям с търпе¬ние, защото отваря душата ми. Ще приемам наградите, защото ми се полагат, но и препятствията ще посрещам с удоволствие, защото са моето предизвикателство.
Ще посрещна днешния ден с любов в сърцето си .



А как ще говоря? Ще възхвалявам враговете си и те ще ми станат приятели; ще насърчавам приятелите си и те ще ми станат братя. Винаги ще търся причини да се възхищавам; никога няма да изнамирам оправдания за слухове. Когато се изкушавам да критикувам, ще захапвам езика си; когато започвам да хваля, ще крещя от покрива.
Та нали птиците, вятърът, морето и цялата природа говорят с музиката на възхвалата към твореца си? Не мога ли със същата музика да говоря на неговите деца? Отсега нататък ще помня тази тайна и тя ще промени живота ми.
Ще посрещна днешния ден с любов в сърцето си.



А как ще постъпвам? Ще обичам най-различни хора, защото всеки има качества за възхищение, дори и да са скрити. С любов ще разкъсам изградената около сърца та им преграда от подозрение и омраза и на нейно място ще построя мостове, за да може любовта ми да влезе в душите им.



Ще обичам амбициозните, защото могат да ме въодушевяват! Ще обичам неудачниците, защото мога да се уча от тях. Ще обичам кралете, защото са над човешките същества; ще обичам смирените, защото са божествени. Ще обичам богатите, защото са самотни; ще обичам бедните, защото са толкова много. Ще обичам младите за вярата, която имат; ще обичам старите за мъдростта, която споделят. Ще обичам красивите заради тъгата в очите им; ще обичам грозните заради мира в душите им.
Ще посрещна днешния ден с любов в сърцето си.



Но как ще реагирам на действията на другите? С любов. Както любовта е средство за отваряне на сърцата на другите, точно така е и мой щит, който отблъсква стрелите на омразата и копията на гнева. Злополучие и обезсърчение ще удрят в новия ми щит и ще се превръщат в най-тих дъждец. Моят щит ще ме закриля на пазара и ще ме подкрепя, когато съм сам. Ще ме съживява в моменти на отчаяние, но ще ме успокоява, когато се екзалтирам. С употребата ще се засилва и повече ще ме предпазва, докато един ден го захвърля и без закрилата му тръгна сред пъстрия поток от хора, но когато го направя, името ми ще е издигнато високо в пирамидата на живота.
Ще посрещна днешния ден с любов в сърцето си.



А как ще се държа с всеки срещнат? По един единствен начин. Тихо, в себе си, ще се обръщам към него и ще казвам — Обичам Те. Въпреки, че са казани наум, тези думи ще греят в очите ми, ще изглаждат бръчките по челото ми, ще предизвикват усмивка на устните ми, ще звучат в гласа ми; и сърцето му ще се отвори. А ще има ли някой да се откаже от стоките ми, когато сърцето му чувства моята любов?
Ще посрещна днешния ден с любов в сърцето си.



И най-много от всичко ще обичам себе си. Защото правя ли го, ревностно проверявам всичко приемано от тялото ми, от ума ми, от душата и сърцето ми. Никога няма да угаждам прекалено на плътските си желания, а ще храня тялото си повече с чистота и умереност. Нико¬га няма да допусна умът ми да бъде привлечен от злото и отчаянието, а с желание ще го извисявам с многовеков¬ното познание и мъдрост. Никога няма да допусна душа¬ та ми да стане самодоволна и пресита, предпочитам да я храня с медитация и молитва. Никога няма да допусна сърцето ми да стане дребнаво и жестоко; а ще го разда¬вам и то ще расте и ще топли земята.
Ще посрещна днешния ден с любов в сърцето си.



Отсега нататък ще обичам цялото човечество. От този момент всичката омраза изтича от вените ми, защо¬ то нямам време да мразя, имам време само да обичам. В този момент правя първата необходима стъпка да стана човек сред хората. С любов ще увелича продажбите стократно и ще стана велик търговец. Ако нямам никакви други качества, мога да успея само с любовта. Без нея няма да успея, дори да притежавам всички знания и умения на света.
Ще посрещна днешния ден с любов и ще успея.

The Master Beinsa Douno

Отшелникът

Пред погледа на отшелника се разсипа златното богатство на небето и плъпна ведрата синина, дето плуват елмази и бял бисер. Отшелникът беше оставил света, за да търси Бога и да говори с Него.

Той беше отишъл в гората, където човешкият грях не размътва помислите. Седнал бе той и чакаше да дойде Бог, за да съзерцава Неговия лик и да чуе от Неговата уста напътствие. Пред него трепна росната игра на гората, зави се в кръг летният вихър, облечен в злато, зашумя приказката на потоците и тъмното сказание на планините.

Но не дойде белокос Исполин с огнени очи да му каже гръмотевични думи или да сложи каменна ръка на раменете му. Отшелникът чака дълго. Той чака цял ден. Гората се разлистваше пред очите му, а той не виждаше това чудо. Небето се променяше всеки миг, а той мислеше за Бога и Го чакаше. Най-сетне стана, тръсна одежда и рече:

„Бог не е тук. Трябва да Го диря другаде. Къде ли може да е Бог?“

Тримата отшелници

На един остров живеели трима стари отшелници. Те били изпълнени с такава простота, че единствената молитва, която използвали, била: „Ние сме трима, трима си Ти – Господи, помилуй ни!“ С тази наивна молитва те извършвали велики чудеса.

Местният епископ чул за тримата отшелници и недопустимата им молитва и решил да ги посети, за да ги научи на каноническите моления. Той пристигнал на техния остров, казал на отшелниците, че молитвите им към Небето са непристойни и ги научил на много от общоприетите молитви. След това отпътувал с кораба.

След известно време видял, че след кораба се движи лъчезарна светлина. Когато тя се приближила, той различил тримата отшелници, които се държали за ръце и тичали по вълните, опитвайки се да догонят кораба.

- Ние забравихме молитвите, на които ни научи – извикали те, щом настигнали епископа – и побързахме да те помолим да ни ги повториш.

Епископът, изпълнен с благоговение, поклатил глава:- Скъпи мои - смиренно отговорил той, - продължете да живеете с вашата стара молитва!

Николай РЬОРИХ

Има ли бог?

Една сутрин, когато Буда седял сред учениците си, към тях се приближил един мъж. „Има ли Бог?“ – попитал той. „Да, има Бог“ – отговорил Буда. След обяд се появил друг мъж. „Има ли Бог?“ – попитал той. „Не, няма Бог“ – бил отговорът на Буда. Привечер друг мъж попитал Буда за същото. Буда отговорил: „Трябва да си отговориш на този въпрос сам.“
„Учителю, та това е абсурд“ – казал един от учениците. – „Как може да се дадат три различни отговора на един и същ въпрос?“ Просветеният отговорил: „Това са трима различни човека. Всеки човек стига до Бога по своя път: единият с увереност, другият с отричане, а някой със съмнение.“

Archive

Български

English

中文

Photos

Music

Wishes

Links

About Me