Отшелникът

Пред погледа на отшелника се разсипа златното богатство на небето и плъпна ведрата синина, дето плуват елмази и бял бисер. Отшелникът беше оставил света, за да търси Бога и да говори с Него.

Той беше отишъл в гората, където човешкият грях не размътва помислите. Седнал бе той и чакаше да дойде Бог, за да съзерцава Неговия лик и да чуе от Неговата уста напътствие. Пред него трепна росната игра на гората, зави се в кръг летният вихър, облечен в злато, зашумя приказката на потоците и тъмното сказание на планините.

Но не дойде белокос Исполин с огнени очи да му каже гръмотевични думи или да сложи каменна ръка на раменете му. Отшелникът чака дълго. Той чака цял ден. Гората се разлистваше пред очите му, а той не виждаше това чудо. Небето се променяше всеки миг, а той мислеше за Бога и Го чакаше. Най-сетне стана, тръсна одежда и рече:

„Бог не е тук. Трябва да Го диря другаде. Къде ли може да е Бог?“