Къртицата

Веднъж едно тлъсто прасе отишло на реката.

Загледало се с копнеж към отсрещния бряг, защото съзряло там една прекрасна, току-що изсипана купчина боклук с примамливо пробляскващи остатъци от храна, обелки от картофи и други лакомства.

Прасето обаче не умеело да плува.

– Колко ли е дълбока реката? Дали просто да не прецапам? – казало си то на глас.

– Ама, разбира се! – рекла къртицата, която тъкмо изпълзявала от дупката си и дочула монолога на прасето.

– Наистина ли мислиш така? – зарадвало се прасето.

– Давай, водата е съвсем плитка – отвърнала къртицата.

Още не била изрекла последната дума и прасето вече тичало надолу към реката. Скочило в нея и на мига потънало, защото краката му напразно търсели дъното. С последни сили то се измъкнало на същия бряг и се нахвърлило разгневено към къртицата.

– Странно – рекла къртицата, – на патките водата винаги им стига до гърдите.