СТИХОТВРЕНИЕ

"Аз моля те не отминавай;
Аз моля те поспри за миг;
Аз моля те не наранявай,
Душата изрзена в този стих!"

===================

МОЖЕ БИ НАЙ-СИЛНОТО МИ СТИХОТВРЕНИЕ ПИСАНО НЯКОГА:

"Не смея да ти кажа аз "ОБИЧАМ ТЕ!", защото слаби думи са за чувството у мен,
Не смея да целуна устните ти пламенни, защото моите не ще покажат огъня във мен!
Не смея със ръце да те прегърна - прегръдките не ще покажат сладкия ми плен,
Очи от твоите аз бързо ще отвърна, НО ЩЕ ГОРЯ, МАКАР ОТВЪН ДА СЪМ СТУДЕН!...

И толкова ще искам да те имам,
В сърцето ти да бъда твой, един,
А ти да бъдеш моята принцеса,
А аз твой верен ангел-Херувим!"

===================

Последното ми стихотворение, посветено на някой, който ми каза "Говориш така, понеже въобще не ме познаваш "

Обичам да гледам дълго очите ти -
Сини, дълбоки, топли, добри
И да прокарвам ръце по косите ти
Дълги, прекрасни, светли, едни!

Много обичам да шепна в ушите ти
Колко красива и мила си ти
Моя едничка, почти като живичка
Незаменимата! Кукличке,...ти...

Ти си ми радост и ти си ми гордост.
Ти си за мене и свят, и мечта!
Ти си ми нежната, хубава младост
ТИ СИ! Без теб е най-тъмна нощта.

С теб ли съм - слънце веднага изгрява
Даже небето да е в нощен мрак
И топлинка в мен от теб се разгаря
Даже на полюс да сме (незнам как).

Мило съкровище, ценно, едничко,
Кукличке, свята, неземна добра.
Ти си ми моето истинско "ВСИЧКО":
Вяра, надежда, любов и мечта.

===================

В НЕБЕТО БЕШЕ, ОТРОНИ СЕ В ДЪЖД
МАЛКАТА КАПКА ТАКА, ИЗВЕДНЪЖ!
И ПАДНА ТЯ БЪРЗО В МРЪСНАТА ПРЪС
И ПОСЛЕ ИЗЧЕЗНА, ПАК ТЪЙ, ИЗВЕДНЪЖ...

ИЗЧЕЗНА И НIКОГА ВЕЧЕ НЕ БЕШЕ,...
НО, САМО ЧРЕЗ НЕЯ, ЛАЛЕТО ЦЪФТЕШЕ...

===================

ЕТО ГО НАЙ-ДОБРИЯТ МИ НЕКРО-/ЛЮБОВЕН СТИХ:

Не вярно е, че времето лекува,
Че в мислите ми теб ще заличи-
Едно е вярно - теб сега те няма
И от това безкарайно ме боли!

===================

ХАЙДЕ СEГА ДА РАЗБИЕМ ЕФИРА С ОЩЕ ЕДИН НЕКРОСТИХ ОТ МОЯ МИЛОСТ:

Аз все те чакам да се върнеш,загледан в необята на нощта
Аз моля се да ме прегърнеш,да сетя твоя дъх сега.
Аз знам,това не ще се случи,отдавна ти си вече ТАМ.
А аз безцелно ще се скитам,във този свят недраг и сам.
(/В смисъл-починала е, горкичката или просто го е зарязала, както казах, то почти едно и също /.)

Не мога друга да открия,остана ти една за мен
Не мога мислите да трия,които все държат ме в плен
Не мога никак да забравя очите,нежните коси
Eдва смъртта ми ще изтрие невинните за нас мечти.
/В смисъл,че лирическият герой е вулгарен материалист и не вярва в задгробния живот. Може и да е прав, не се знае, знае ли се /.

===================

И така, следващото (наистина напомня нещо от периода около Вазов, обаче е много слабичко и го пиша, колкото да "изпълня плана" по постването на всичко, което съм писал, доколкото мога. след това ще пусна и едно, което е малко по-добро):

Аз бях , но вече ме няма
А ти дали си още там?
Аз чакам да дойдеш от някъде
Но оставам си комично сам.

И знаеш ли-помня ръцете ти,
Невинните нежни коси
И помня лицето,нозете ти
И нашите общи мечти.

Ти помниш ме,зная го,(искам го)
Но с кой си,къде си сега?
Едва ли туй има значение,
Помни сал' едно- Любовта!

===================

Аз обичам те давам ти чувства,
Но дали ти ги чувстваш към мен?
И дали мислиш мойте покои
Или нечий Дворец,но студен!

Аз ти давах от своето тяло
Аз ти давам от свойта душа,
Но защо ли не искаш при мене,
Ти да дойдеш отново сега?

Защо все не мога да имам
Тази силната обич към друг,
Дето нищо не стори за тебе
Но получи те там или тук...

Защо губиш ме толкова често?
Защо мислиш,че толкоз' съм лош?!
Защо някяк не искаш да вярваш,
Че бленувам те ден аз и нощ?!

Аз се дадох на теб,не на други,
Аз потъпквах дух и душа
За да можеш да си щастлива
А пък аз за теб да умра!

06.07.2004, 00:49

===================

Навън вали,намокри ни,
Но бяхме аз и ти!
Сега вали и мокри ни
Но няма ни ,уви!

Мокри без дъжд,
Мокри от скръб,
Мокри от звездна шепа прах

Мокри едни,
Мокри сами,
Мокри от пясък,
не скърби...

Недей скърби,защото аз
Скърбя и вместо теб.
Недей плачи,защото аз
Изплаках дъжд за теб!

Сухи сълзи,сухи едни
Сухи и парещи,нали!
Те са от скръб,те са
от път,те са за тебе...Пак вали...

===================

Дъждът намокри мойто тяло
Дъждът съблече моята душа
Дъждът изкъпа ме изцяло
Но не отмива в мен греха!

Дъждът е нещото,което
Ще дава живинка на теб!
А мене нека да удави,
И във студа да стана лед!

А после мънички частици,
Които в бодрата зора
Да бъдат твоята росица
Ти-цвете на една душа!

===================

"Дай ми част от своя мрак
Дай ми малко скръб
Дай ми да не видя пак
Утрото друг път.

Дай ми твоята тъма
Дай ми и забрава
Дай ми ласката добра-
Утре да ме няма!

Беше ме тъй страх от теб
Исках да те няма.
Бягах аз от страх обвзет,
Ти стоеше няма.

Мислех си ,че ти си лоша
Но си ти спасение!
Молех се до късна доба
Да не си видение!

А сега те искам,мила,
Спейки и на път!
Моля те ела,щастлива,
Давам ти се-Смърт!

Името ти е зловещо,
но няма значение.
Щом те искам аз горещо
СМЪРТ,ти си спасение!"

===================

На величествения скален орел женската умря...
Заплака тъжно той над нея и после отлетя.

И ние тъй сме във живота - губим ,плачем и скърбим.
Ходим с мъка във сърцата, но не можем да летим.

===================

"За мен изгря като звездица
На моя мрачен небосклон,
Сега си моята Зорница!
Забравил вече болка,стон,

Поглеждам само в светлината,
Която пръскаш ти навред
И пълен само с добрината
Вървя си все напред,напред!

Не искам в твоята душица
Да има болка и тъга!
Не трябва,моя волна птицо,
Да си с прекършени крила!

Та ти си малко,земно чудо
Дошло във този грешен свят,
Какъв е "ТОЙ",щом може с друга
Да се почувства пак "богат"?!

Без тебе пак е туй,което беше-
Последният нещастник клет,
Преди да те загуби беше,
Наистина щастлив за век!

Не трябва,вярвай,да получи
От тебе ни една сълза,
Живей и грей,недей да плачеш
За мен ти си Една съдба!"

===================

ТОВА БЕ ПОСВЕТЕНО НА ЕДИН ФОРУМЕН ИНВАЛИД

Безбрежна, нежна, необятна;
Красива, вярна и добра;
Жестока, лека, еднократна
И звяр, и цвете, и вода.

Лъчиста, бурна, непризната;
Враждебна, сива и една,
Измислена, фалшива, знатна-
Наречена от някой "Любовта"

===================

Something new:

Търся пламък отнет,
Търся нежен пожар.
Търся огън невзет
като палеща жар!

Търся смисълът слеп
На такава любов;
Невъзможен, нелеп
Нечовешки суров!

Невъзможна,една
Непризната,сама
Нереална и сляпа
Без идея излята

Най-проклета, жестока
И понякога смешна.
Най-човешка, дълбока
И отчайващо грешна!

Ами не, просто му е станало тъжно на душата от поезията ми и е възкликнал с тежка въздишка, изразяваща цялата му вътрешна болка, нали рицарю?

===================

Да попитам не стигаше време
Да поискам, уви не можах,
Да направя - не беше за мене
Да избягам дори не посмях!

Ти поиска ме - аз ти се дадох.
Ти отхвърли ме - аз онемях.
После върна ме и се отдадох
На любов, сълзи, шепот и смях.

===================

Тези тихове са написани от Питър Пан :)