Friday, February 20, 2009

НЯМА ТАКОВА МЯСТО - ДАЛЕЧ


Рей! Благодаря Ти, че ме повика на своя Рожден ден. Твоят дом е на хиляди мили от мен, а аз отправям на пътешествие само в особени случаи... Рожденният ден на Рей - това е точно такъв случай, и аз с нетърпение очаквам срещата с Теб... [Б.пр. "рей" - лъч (англ.)]
Аз се отправям на път, доверявайки се на сърцето на Колибрито, което ние с Теб срещнахме много отдавна. То, както винаги, беше много приветливо, но когато аз му казах, че малката Рей е порастнала, и че аз отивам при нея с подарък за Рожденния й ден, то много се удиви. Дълго летяхме в тишина, и накрая то промълви: "Аз разбрах съвсем малко от това, което ти ми каза, но най-малко от всичко ми е ясно, как така отиваш на Рожден ден."
- Разбира се, аз отивам на Рожден ден, - отговорих аз. - Какво неразбираемо има? - то помълча, а, когато стигнахме до гнездото на Бухала, каза:
"Могат ли милите на практика да ни разделят с приателите ни? Ако ти искаш да си с нея, нима вече не си с нея?"
- Малката Рей порастна, и аз отивам с подарък при нея на Рожденния й ден, - казах аз на Бухала. След разговора с Колибрито, ми беше странно да изговарям думата отивам, но я произнесох така, че Бухалът да ме разбере. Той също дълго летя мълчаливо. Това мълчание беше изпълнено с доброжелателност, но когато ме остави цял и читав в дома на Орела, промълви:
"Аз разбрах съвсем малко от това, което ти ми каза, но най-малко от всичко разбрах, защо наричаш свой приятел малък!"
- Разбира се, тя е малка, - отговорих аз - защото още не е станала възрастна. Какво неразбираемо има в това? - Бухалът ме с дълбокия поглед на кехлибарените си очи, усмихна се и каза:
"А ти помисли".
- Малката Рей порастна, и аз отивам с подарък при нея на Рожденния й ден, - казах на Орела. След разговора с Колибрито и Бухала беше странно да казвам отивам и малка, но ги произнесох така, че Орелът да ме разбере. Ние се издигнахме с него над върховете и се реехме с планинския вятър. Накрая той промълви:
"Аз разбрах съвсем малко от това, което ти ми каза, но най-малко от всичко разбрах думата рожден ден."
- Разбира се, Рожден ден, - отговорих аз - Ние се ще отпразнуваме този миг, когато Рей се е появила на този свят, и до който нея още я е нямало. Какво неразбираемо има в това? - Орелът, прибирайки криле се спусна надолу и меко се приземи в пустинните пясъци.
"Времето, когато Рей я е нямало? Не ти ли се струва, че е точно обратното - живота на Рей е започнал, когато още е нямало време?"
- Малката Рей порастна, и аз отивам с подарък при нея на Рожденния й ден, - казах на Сокола. След разговора с Колибрито, Бухала и Орела, беше странно да изговарям думите отивам, малка и рожден ден, но аз ги произнесох така, че соколът да ме разбере. Под нас, далече долу заплува пустинята. В края на пътя той промълви:
"Знаеш ли, аз разбрах съвсем малко от това, което ми каза, но най-малко разбрах това - порастна."
- Разбира се, порастна, - отговорих аз - Рей се приближава към това да стане възрастна, и още една година я дели от деството. Какво непонятно има в това?
- Това, което ти каза, въобще не означава "порастна" - той се вдигна във въздуха и се скри от погледа.
Аз знаех, че Чайката е много мъдра птица. Докато летяхме, аз старателно обмислях и подбирах думи, за да може, като ги чуе, тя да разбере, че аз вече съм се научил на нещо.
- Чайко, - казах аз накрая, - Защо ме носиш на своите криле към Рей, след като знаеш, че в действителност аз вече съм с нея? Чайката ме носеше над морета, над хълмове, над улиците на градовете и скоро кацна безшумно на Твоя покрив.
"Защото е важно - отговори тя, - ти да знаеш тази истина. До този момент, докато ти сам не я разбереш, докато сам не постигнеш цялата дълбочина, ти ще можеш да я предадеш само по ограничени начини, само със странична помощ - на на машини, хора, птици... Но помни - добави тя, - от това, че ти не постигаш истината, тя не престава да бъде истина." И Чайката отлетя.
- Сега дойде време да ти покажа Твоя подарък. Даровете от стъкло и метал с времето се износват и предават на забвение, но аз приготвих за теб нещичко по-добро. Аз Ти подарявам пръстен. Носи го. Той искри с особена светлина, и никой не може да Ти го отнеме, нито да го унищожи. Ти единствена в света ще виждаш този пръстен, така, както аз го виждах, докато беше мой. Този пръстен ще те направи с нова дарба. Слагайки го, ти ще можеш да се възползваш от крилата на всяка от птиците, реещи се в небето. Ти ще можеш да виждаш техните златни очи, да докосваш вятъра, които пронизва бархетните им пера... За теб ще се открие радостта от полета, извисявайки се, радостта от полета, реейки се над света и всички негови грижи. Ти можеш да оставаш в небето, колкото пожелаеш, да да пропилееш нощта, да посрещнеш изгрева, и, когато почувстваш, че е настъпило времето - да се върнеш долу. Твоите въпроси ще получат отговори и всичките тревоги ще се разсеят. Както и всичко, което не може да се докосва с ръце и да се вижда с очи, Твоят дар ще расте в зависимост от това как го използваш. Отначало ще можеш да правиш това само тогава, когато виждаш птици, с които да полетиш. Но после, когато дойде умението, Ти ще се научиш да летиш с птици, които не виждаш - и, в края на краищата ще забележиш, че не Ти е необходим нито пръстен, нито птица, за да летиш насаме със себе си по-високо от спокойствието на облаците. И, когато този ден настъпи, Ти си длъжна да предадеш този дар на този, който ще може да го използва, който може да осъзнае, че е важно само това, което е съзидано от истина и радост, а не от метал и стъкло. Рей, в този Твой особен-ден-в годината аз празнувам заедно с Тебе за последен път, узнавайки това, на което ме научиха нашите приятели - птиците. Аз не мога да идвам при теб, защото аз вече съм тук. Ти не си малка, защото Ти вече порасна, Ти, както и всички нас, прескачаш от живот към живот, радвайки се на това, че живееш. Ти нямаш рожден ден, защото винаги си живяла; Ти никога не си се раждала и никога няма да умреш. Ти не си дете на тези хора, които наричаш баща и майка. Ти си им спътница в това ярко пътешествие, пълно с приключения, целта на което е да опознаеш същността на вещите. Всеки подарък от приятел - това е пожелание за щастие, в това число и този пръстен. Лети свободно и радостно над вечността от тази страна на рождението, и ние ще можем да се срещнем с теб и сега, и винаги, когато пожелаем, сред един огромен празник, на който няма край.

Labels: , ,

1 Comments:

Blogger Mo Lin said...

- Да приемем, че живеем на ужасно място: в Града Заплаха - каза тя, като докосна квадрата. - Колкото по-дълго живеем там, толкова по-малко ни харесва. Там има насилие, разрушение, не ни харесват хората, не ни харесва избора, който са направили, ние не принадлежим там. Град Заплаха не е нашият дом!
Тя начерта извън квадрата вълниста линия със завои и зиг-загове. В края на линията нарисува кръг.
- И така, един ден ние си събираме багажа и заминаваме да търсим град Мир. - Тя проследи трудния път, който бе начертала, проследи извивките и завоите му с пръст. - Избираме леви завои и десни завои, широки пътища и преки пътеки, следваме картата на най-високите си надежди и ето ни накрая - стигаме в това спокойно местенце.
Кръгът в пясъка беше Град Мир и пръстът на Пай спря там. Докато говореше, тя засади тънки вечнозелени клонки за дървета в пясъка.
- Ние намираме своя дом в Мир и като поопознаем хората, откриваме, че те споделят същите ценности, които са ни довели и нас тук. Всеки си е намерил своя собствен път, следвал е собствената си карта до това място, където хората са предпочели да изберат любов, радост и доброта - и един към друг, и към града, и към земята. Ние не трябва да убеждаваме никого от град Заплаха да дойде с нас в Мир, ние не бива да убеждаваме никого, освен себе си. Мир вече съществува и всеки, който пожелае, може да отиде там, когато реши.

Из "Едно" на Ричард Бах

3:52 AM  

Post a Comment

<< Home