Текила

Заведението беше с половин звезда. Намираше се на малка уличка в центъра на града. На така наречената сцена някаква умряла от гъдел група си пееше една след друга бозите, които самата група наричаше "хитове".
А аз? Аз седях на бара и пред мен имаше чаши с какво ли не: с водка, две с текила, една с джин... Но тъй като вече мина sunset-a, реших да пия само Sunrise, Tequila Sunrise: one tequila, two tequila, tree tequila...

Някъде към four tequila до мен седна някой. Аз продължих да гледам в една точка зад бармана (а може и него (бармана) да съм го гледала, защото беше готин пич) и ...five tequila, six tequila...

-Извинявай, Анита, какво пиеш?- по едно време ме попита нещото до мен. А от къде ми знаеше името - не ми направи впечатление. КАзвам "нещото", защото беше доста високо. А аз не обичам да ме гледат от високо и за това станах, да ми е на нивото на нефиксиращия се поглед. Всъщност още гледах бармана.

-Та какво пиеш?- повториха въпроса си двата метра глупости (така си кръстих на ум "нещото" до мен). Не чаках въпроса да бъде потретен и продъжих да си броя на глас:
-Seven tequila...-

-А, текила значи! Така кажи!- След което той също заби поглед някъде зад бара (не в бармана, той не мязаше на гей) и започна да си брои "изгевите".
Започна да ми става лошо и само от броенето. Изобщо и не разбрах кога и "нещото" до мен стигна до seven tequila. В следващия момент и двамата казахме:

-Eight tequila!- "Мдаа..." помислих си аз и затворих очи, за да не се види, че са плувнали в сълзи. "Осем, от осем месеца се побърквам по него. И то толкова, че сега седя в някакво половинзвездно заведение, намиращо се на малка уличка в центъра на града, на сцената на което една умряла от гъдел група си пее една след друга бозите, които самата тя нарича "хитове", и пия текила.

А до мен седи и също пие текила едно "нещо", което си кръстих на ум "два метра глупости"." Спрях да мисля в този момент, защото се съсредоточих в точката, в която и двамата гледахме зад бармана (пича, който може и да е гей). Нефиксиращият ми се поглед успя да се фиксира в нещо адски познато и адски зелено. Това зелено ме гледаше право в очите и стигаше чак до сърцето ми.

Пак замислих: "Nine tequila - за това мое любимо зелено! Ten tequila-за мен и теб, за нас!" Изпих и десетата текила на екс. Едва сега осъзнах, че "нещото" до мен, което породи в мен някакво странно познато усещане, всъщност е човекът, заради когото седях на този бар и се напивах с текила.

"Наздраве, Мико!"