60 Мига Живот - Росица Каменова

Всеки миг е безкрайно вълшебен,

всеки миг е надбягване с времето.

Всеки иска мечтите си сбъднати,

Всеки иска красиво събуждане.

Щастливо утро, прекрасен ден.

Човек се чувства окрилен.

Слънцето е - без съмнение -

най-голямото вълнение.

Тълпи от хора, събужда се градът,

с надежда пълни са сърцата.

Дъхти на свежест утринният час,

мечти събужда красотата.

Животът е божествената музика,

а нотите ние пишем сами.

Дали ще е симфония на жалост,

или бохемска песен на нашите мечти?

Мелодията, тя, идва от сърцето,

настрой слуха си да я чуеш ти!

Така божественото петолиние,

ще ти покаже всичките врати.

Ще питам изгрева за обичта,

ще питам вятъра, танцуващ през нощта.

Ще питам пурпурния залез вечерта,

къде е тя, къде е любовта?

Любовта, която не предава.

Любовта, която живите сплотява.

Любовта, която прави пеперуди,

и стари, и млади - луди.

Любовта към детето,

любовта, която е в морето.

Любовта към всичко живо,

към всичко, което е красиво.

Светло многоцветно лято,

красив сезон си ти.

Да тичам боса по тревата,

и пълня кошница с мечти.

Да гоня пак светулки малки,

със птиците да пея,

на морето да пристигна,

и в лодка да живея.

Да храня риби, костенурки,

медузи, таралежи...

На сухоземни и на водни -

да подаря надежди.

Дъгата рисува мечтите ни цветни,

ти гледаш я в захлас сега

и питаш се само, художникът кой е

и кой е направил света.

Небето по-синьо от всякога става,

пречистилно свойта сълза.

И слънцето златно под нея минава,

заплитат любовна игра.

Душата е лека, пленена от багри,

на тази небесна дъга.

Творецо небесен, рисуваш в сърцето,

красива загадка една.

Животе, прекрасен, на мъдрост учи ме,

да нося с гордост красивото име.

Бъди ми пътека в таз джунгла човешка,

остави ме, те моля, да правя и грешки.

Дари ми душата с лъчиста енергия,

очите, те моля, дари с озарение,

да виждат и търсят реки просветление.

Животе, прекрасен, прегръщай ме силно,

дари ми сърцето, да люби обилно.

Когато решиш да приключиш със мене,

Животе, безценен,

посей на земята от моето семе.

Едно небе на лятна вечер,

едни разцъфнали цветя.

Навън лампичките светят,

наоколо е тишина.

Тишина, която стряска -

ти търсиш своята звезда.

Дали в небето на безкрая

не търсиш своята съдба?

Броим звездите като птици

в очакването на деня.

Дочуваш звука на щурците

в ръка със светулчица една.

Каква ли сила е създала

Небето, Нас и Вечността?

А, отговорът може само,

да е в твоята ръка.

Да светим с нашите сърца

като светулчица една.

Да станем част от вечността,

със своите добри дела.

Аз искам на хората криле да раздам,

да летят в мечтите свободни.

Да не носят в себе си никакъв страх,

да бъдат добри, благородни.

Ще протегна ръцете си силно към тях,

ще ги чакам за силна прегръдка.

Ще жадувам, ще мечтая, дори и на глас,

и ще чакам красивото утре.

Ще си дам и сърцето на всички без страх,

ще ги уча на обич, ще им върна надежда,

за да видя един по-добър свят,

от усмивките наши - да се зарежда.