Будизъмът срещу Депресията

"Срещнали се веднъж Будистът и Депресията:
 Д: - Ти си нищо.
 Б: - Благодаря за комплимента.

 Д: - Твоят живот е празен, в него няма нищо хубаво.
 Б: - Ако е празен, то в него няма и нищо лошо също така. И какво излиза – свободен съм!

 Д: - Няма щастие. Няма блага. Няма радости в този свят.
 Б: - В рамките на тази действителност съществуват само натрапливи  илюзии, продиктувани от човешкото его. Ние самите сме техни творци.  Щастие, блага и радост има всеки вътре в Себе си.

 Д: - Над този свят е надвиснало страданието.
 Б: - Но пълно щастие без страдание, не може да има.

 Д: - Ти ще умреш без да си осъзнал Истината.
 Б: - Е, това пък съвсем не е страшно. Занапред ще имам още толкова много възможности.

 Д: - Наоколо са само войни, лъжа, мерзост и съблазни. Земята е потънала в собствената си мръсотия. Човечеството е обречено.
 Б: - Космосът е велик. И каквото и да се случва – то е в името на  вселенската хармония. Душите ни са чиста енергия, която така или иначе,  рано или късно, ще се избавят от телесната тежест и ще се разтворят в  безкрайността на битието.

 Депресията си казала нещо шепнешком: "Хм, тук няма да стане... Тръгвам нататък..." И продължила леко депресирана."