Писмо

Писмо до бившия собственик на колата ми

Здравей, сеньор Фабиани,

карам твоята кола от лани.

"Как така?"- ще зададеш въпрос.

Отговарям: "От Италия нов внос!"

Ти си бил този, който от каране я счупи,

а аз този, който в далечна България я купи.

"Как така?!" - пак ще зададеш въпрос.

"Е, аз съм българин - гладен и бос!

И колата, която ти погреба,

аз карам втора употреба..."

Да бе, да, още е цяла,

макар ни жива, ни умряла!

Сигурно не вярваш, че има човек,

който да кара кола от миналия век?!

Но това е България - много на Изток от Рая,

тук всяка кола се кара, докато й дойде края.

Това е положението, приятелю мил,

няма пари за нов автомобил!

Може да хлопа, може да тропа,

така е в задния двор на Европа,

Това катализатор, еко двигател,

няма в България, приятел,

реалността е до болка сурова

всеки диша бензинова отрова.

Ама как да ти кажа, как да ти опиша,

тук от друго не може да се диша?!

Хората станаха зли, егоистични,

от бензина много по- токсични.

Гневът прелива, любов не остана,

злобата гори като на бензин октана.

Затова дори на всеки колата да е нова,

пак ще се задушаваме от хорската отрова.

Но стига, не искам да съм морализатор,

само накрая ще попитам -

имаш ли за злобата катализатор!?....

Че тук такава част трудно се намира,

а без любов дори кола накрая умира...

п.п. Отговори ми бързо, чао, бамбино,

че колата ми отива на...кино!