Thursday, April 01, 2010

Възкресение Христово
























Нека се поздравим на старобългарски:
Хрїсто́съ воскре́се! 
Вои́стинꙋ воскре́се! 
Великден (Възкресение Христово) е денят, в който християните честват Възкресението на Сина Божи Иисус Христос.
В християнската религия на Възкресение Христово (Великден) се чества възкръсването на Иисус Христос. То е на третия ден, след като Христос е разпънат на кръст и погребан. Празната гробница е видяна от жените мироносици, посетили гроба. След това Иисус Христос се явява на Мария Магдалена, а после и на апостолите.
Страстната седмица (наречена още Седмицата на страданията) е последната седмица от живота на Иисус Христос преди да бъде разпънат на кръст. Започва с тържественото Му влизане в Йерусалим и завършва с Неговото Възкресение.
 Всеки ден от тази седмица се нарича велик – Велики понеделник, Велики вторник и така нататък. Тя е последната седмица на Великия пост и на всеки един ден от нея се извършват специални църковни служби. Тази седмица завършва с Великден.
 Великденската служба започва в събота вечер и след приемане на благодатния огън от свещеника се излиза от храма, бият камбаните и точно в полунощ се възгласява Великденския поздрав „Христос воскресе“ и се отговаря „Воистину воскресе“. 
Чете се Евангелието, свещеникът отваря вратите на храма, символизирайки Христос, който отворил райските двери и с пеене на Канона на празника – Воскресенния ден, се влиза в храма за света литургия.
Именници са Величка, Виличка, Величко, Виличко, Велика, Велизара, Пасха, Паскуалина, Паскалина, Паскуалино, Паскал.
Великденските яйца са специално боядисани или нарисувани яйца, които се поднасят на Великден, през пролетта. Най-важният цвят е червеният. Освен в други цветове, яйцата могат да се боядисват и украсяват с различни орнаменти, лепенки и т.н.
Не е известно кога за пръв път са започнали да се боядисват яйца. Има исторически и археологически данни, че яйцата са се багрили и дарявали още в Древен Египет, Персия, Рим, Китай и Гърция. Ритуалите, свързани с тях, символизирали раждането на живота.
Евреите са имали обичай, когато отиват на гости при някого, да даряват някакъв дар на домакина. Ако гостът е бил много беден, то той подарявал яйце. 
Според християнските предания, когато Мария Магдалена отишла в Рим да се срещне с римския император, следвайки този обичай, тя му подарила яйце, което било обагрено в червено, символ на кръвта на Христос. 
Оттогава навлязъл обичаят християните да си подаряват боядисани в червено яйца на Великден. Постепенно започнали да се използват и други цветове.
В България по традиция яйцата се боядисват на Велики четвъртък или Велика Събота, като броят им зависи от членовете на семейството. Първото се оцветява винаги в червено от най-възрастната жена. Докато то е още топло и прясно боядисано, тя рисува кръстен знак на челата на децата, за да бъдат здрави.

До появата на изкуствените оцветители са се използвали отвари от билки, ядки и др. С отвара от брош се получавала червена багра, от смрадлика – оранжева, зелено – от коприва, жълто – от орехи и кори от ябълка или отвара от стар кромид лук.
Винаги, когато са се боядисвали яйца, се е приготвяла и отделна кошничка и за кумовете. Яйце се дарявало и на всеки гост, прекрачил прага. За допълнителна украса се ползвали отпечатъците на листенца от магданоз или фигурки, нарисувани с восък или с цветни моливи. Според поверието този, чието яйце остане здраво след чукането, ще е най-здрав през годината. Първото боядисано червено яйце се слага пред домашната икона, за да пази дома
Обредните хлябове са неотменна част от традициите на Великден. Обикновено се правят в кръгла форма и се украсяват с плетеници, като в средата им се слага червено яйце.
 В България по традиция се замесват в четвъртъка преди Великден, в Гърция – в петък и др.
Някоя от тези пити се прави сладка и това е великденският козунак. За първи път козунак се приготвя през 17 век във Франция. В Италия също имат вид козунак по същия повод – той може да изтрае цели 6 месеца. 
Според изследователи на българското възраждане за първи път козунак в съвременния му вид се е появил в Шумен в средата на 19 век, когато тук временно пребивават унгарските емигранти, начело с Лайош Кошут, след несполучилата национална революция.
Разпети петък или още Велики петък е времето за душевно пречистване. В този ден не се работи.

Още през 18 век започва производството на шоколадови яйца. Дървените са известни отдавна, а от 1960–те години вече се продават и пластмасови. Изключителни със своята красота и блясък са декоративните яйца на Петер Карл Фаберже, изработени от скъпоценни камъни и благородни метали.
Великденският заек като символ също е от преди разпространението на християнската религия. Заекът традиционно се свързва с плодородието и изобилието, а в древните ритуали и вярвания – и с Луната и нейните цикли. Съществува легенда, според която великденският заек някога бил голяма красива птица, принадлежаща на богиня. Веднъж тя я превърнала в див заек, но тъй като той все още е птица по душа, продължава да прави гнезда и да ги пълни с яйца.
Католическата и Протестантската църква също отбелязват Възкресение Христово.
Формулата за определяне датата на Великден в западната и източната църква е еднаква:
Страстната седмица е от понеделник до неделя след първото пролетно пълнолуние, а Великден е в неделния ден на Страстната седмица.
Църковното пролетно равноденствие е на 21 март. Например: ако пълнолунието е на 1 април Великден ще се пада в следващата неделя.
Това ограничение е въведено, за да няма два пъти Великден в период от една календарна година (което е възможно при Пасхата).
Разликата между католици и православни, която се наблюдава в датите на отбелязване на Великден е, че по отношение на Великден православните спазват допълнителното изискване, Великден да не съвпада с еврейската Пасха. В случай на такова съвпадение католиците и протестантите отбелязват Великден, а православната църква го отлага с един лунен месец.
Същевременно Пасха се изчислява според новолунието, а времето между новолуние и пълнолуние също е половин месец. Така православният Великден се отклонява от западния в същия ритъм както еврейската Пасха.
Докато по Грегорианския календар Великден може да съвпадне с Пасха, с източния Великден това не може да се случи, тъй като той следва Пасха. 








Labels: ,

0 Comments:

Post a Comment

<< Home