Хисар

Преди много, много години в султанскят харем докарали една красива българка, родом от крепоста Хисар. Тя била горда и непокорна, отказвала ласките на султана и никога не се усмихвала.
Хасан бей не можел да понася това пренебрежение и решил да я накаже. Поканил знатни турци от Филибето. Слугите приготвили богати трапези, засвирила вълшебна музика. Когато гостите преяли и препили, домакинът заповядъл да съблекат гяурката гола, да намажат тялото й с гюлево масло и така да излезе да разнесе тавата със сладкишите.
Красивата двойка поела тежкия златен поднос с баклава и пристъпила към гостите. Всички погледи били приковани в изваяното голо женско тяло. Тя се изправила пред султана и за пръв път се усмихнала. Султанът бил поразен от красотата й и предвкусвал неописуемо блаженство. Девойката повдигнала подноса над главата си и с все сила го хвърлила върху султана.
Издъхнал на място. Веднага завели момичето и го завързали на кладата. Намазали голото й тяло с катран и я запалили. Не се чул нито един стон, само две бистри сълзи се отронили от моминските очи и тозчас изпод краката й бликнал топъл извор. Тя бавно, бавно се потопила в него.