Thursday, January 14, 2010

ХО'ОПОНОПОНО

Осъвременен вариант на Самоопределение чрез ХО'ОПОНОПОНО, техника за решаване на проблеми и освобождаване от негативни спомени от миналото, базирана на Хуна метод- древна Хавайска практика. "Няма нищо вън!„
Извадки от "Нулеви Граници" на Джое Витале с Д-р.Ихалеакала Хю Лен:
Д-р.Ихалеакала Хю Лен е практикувал тази система в продължение на 3 години в психиатрично отделение на Хавайска болница за хора, които са извършили тежки престъпления - убийства, изнасилвания и т.н. Болничните стаи са били като затворнически килии и почти всички пациенти са били с вериги, защото всеки ден е имало нападения от пациенти над пациенти, пациенти над персонал и от посегателства на пациенти над собствения им живот. Ежедневието в болницата се характеризирало с напрежение, текучество на целия персонал, както и психолог не се задържал, бързо разрушаване на иначе новата сграда. Постепенно отпадала необходимостта от синджири, намалявали се дозите на лекарства, пускали пациентите да се разхождат в парка, сменяли затворническите стаи с нормални стаи с прозорци, пациентите започнали да участват с труд в разни форми в помощ на болницата. Текучеството се сменило с натиск за работа там и вместо със страх и нежелание, персоналът работел от сърце. Някои се присъединили към идеята и работели заедно с доктора с вдъхновение. Резултатите идвали неусетно за всички, докато се стигнало до затваряне на това крило на болницата, поради изписване на пациентите. Само в два от повече от 30 случая пациентите били преместени на друго място.
Д-р Хю Лен не присъствал на служебните дискусии и отчети по състоянието на болните, нито се срещал с тях лично. Докато разлиствал папките с "история на заболяването" на тези хора и във всеки миг на будност в ежедневието си живеел с мъдростта на следните опорни нагласи:
1. Прости ми!...
2. Съжалявам!... Поемам 100% отговорност!...
З.Обичам те!...
4. Благодаря!...

Живеел с тези думи като с непрекъсната мантра, каквото и да се случвало в житейското му ежедневие. Насочвал ги както към болните, така и към всеки и всичко, с когото и с което е във някаква форма на взаимодействие, било то живи хора, "неживи" предмети (мебели, сгради, стената и боята на стената, която не можела да се задържи и бързо падала...) или ситуации, към всичко, което се разгръщало в неговия личен живот, под каквато и да е форма! ...Насочвал тези думи и към Бога - за съдействие да бъдат изтрити собствените му подсъзнателно течащи мисли и чувства, които са станали причина да се срещне с ТЕЗИ хора, които изживяват ТЕЗИ страдания. Насочвал ги към собствените си програми, които работят на подсъзнателно ниво. Той поемал 100% отговорност за състоянието на пациентите си като чистил себе си от програмите в собственото си подсъзнание, които са причина за техния проблем, не тях! Докато правел това, те също се изчиствали от общо споделената програма и оздравявали.



Хо'опонопоно - инструменти за решаване на проблеми , самолечение и лекуване на всички замесени.
След като веднъж сме разбрали, че: не можем да знаем какво стои зад видимото; нямаме контрол над вътрешните си подтици, а само над начина на справянето с тях; че всичко идва, за да бъде лекувано от нас; че приемането е поемане на отговорност; обичането е лекуване; че няма нищо вън - всичко се случва вътре в нас; няма виновни, има потърпевши и любовта към всичко е ключа към хармонията и вдъхновението, то можем да преминем към пълна промяна на подход и възприемане на света и живота! Това е процес на самотрениране, който изисква посвещение, постоянство и любов. Тук ви предлагаме някои помощни подходи и нагласи, когато нещо се изпречи на пътя ви:
*Обичам те! Знам, че и ти си прекрасна частица от Бога, че сме едно, че си светлинка, че си красота и чистота в същността си! ...Искам да те прегърна и успокоя и приютя, да ти създам чувство на сигурност и уют. Всичко ще бъде добре! Ние не сме сами, имаме винаги подкрепата от Бога! Ти имаш всичко в себе си, за да преминеш успешно през това! Аз съм с теб и те подкрепям!
Обичам те, мой проблем, защото ме учиш на...закаляваш ме, помъдрявам... Обичам те, самолет! Позволяваш ми да летя...Обичам тази ситуация - даваш ми възможност да изживея това... Обичам те мой дом, нищо че си стар и порутен, но ме приютяваш... Обичам ви, мои тревожни мисли и искам да ви стопля! Ох, мой гняв... притихни до мен... ето сега е по-добре - всичко мина. Обичам те, мое тяло такова, каквото си! Благодаря ти !
*Прости ми за това, което става вътре в мен, каквото и да е то, което е предизвикало твоята болка..., твоето счупване..., твоите тъжни чувства..., твоя гняв..., и т.н.
*Съжалявам, че ставам причина за твоите страдания..., за това че се повреди...
* Благодаря ти, че създаде възможност това, което трябваше да лекувам да излезе на повърхността и да го видя! Благодаря ти, че сега имам възможността да го лекувам! Благодаря ти за предизвикателството, защото ми отвори очите... За щастието да усетя болките на другите и да знам как се чувстват, за да стана по-съчувстващ... За това, че в болката видях нови възможности...
Нищо от това не може да бъде рецепта! Когато се излива сърцето, идват точните думи за точното място и случка. Важното е да стане начин на живот и душевно поведение.
Успех, работници на светлината!
Само си представете, ако много хора създадат такива сърцати канали за изтръгване на травмите от болната душа на човечеството, колко много други ще се повлияят и ще ги последват, защото пъртината ще е проправена и как хубаво ще се отрази на целия живот!...
- "Като изтриете нещо в компютъра си къде отива?" - " в кошчето за отпадъци."
- „Точно така! Вие не го виждате, но то е още в компютъра! Така е и с нашите спомени. Те са още във нас, но не са видими за нас. Това, което искаме да направим е да изтрием тези спомени напълно и завинаги!", казва д-р Хю Лен на семинаристите си.
"Имаме само два начина да живеем... продължи той: "Водени от спомени на подсъзнанието или от вдъхновение, идващо от божественото в нас. Спомените са стари програми, които непрекъснато са на „play" - свирене, проиграване. Лентата се върти непрекъснато, дори и да е "на тихо" и да не я чуваме, дори и да спим. Единствения начин да чуваме божественото водене е да изтриваме непрекъснато свирещите програми - да чистим! Ако забелязвате, ние непрекъснато пеем старата песен на нов глас."
"Когато разглеждах папките на моите пациенти, чувствах болка. Това са общи спомени. Това беше програмата, която ги караше да действат по начина, по който действаха. Те нямаха контрол над действията си, защото бяха в капана на програмата. След като аз чувствах програмата, след като в живота ни са се пресекли пътищата ни, значи АЗ имам нещо общо с тази програма. Следователно, мога да я чистя, защото тя е и в мен! Не беше лесно, но и аз не го направих сам. Някои от персонала с времето се присъединиха. Дори един от пациентите, поиска да го уча. Беше много старателен. Прецениха, че вече е годен да се яви на съд. Той се отказа от адвокат и обяви: "Аз съм отговорен и съжалявам! Съдията известно време не можеше да повярва на ушите си. Възнагради го с излежаване на присъдата близо до семейството му.
Това, което правех бе да се разкайвам, да моля за прошка и трансформация за всичко, което съзнателно и несъзнателно се случваше вътре в мен - преди да отида на работа, по време на целия ми работен ден и на излизане от работа.Това правех и непрекъснато във всички контакти с хора, предмети, чувства и ситуации. Докато аз самият се учех да практикувам Хо'опонопоно, често исках да уча и други, които ми изглеждаха отворени да чуят. Разбира се, тяхната "отвореност" е била отражение на моята, но не реално съществуващ интерес от тяхна страна. Но това е трудничко за смилане... Толкова е лесно да се изкушаваш да променяш нещата отвън, вместо вътре! С времето, колкото повече аз се прочиствах, толкова и хората около мен светваха. Научих се най-после да поглеждам първо навътре в мен за нещата, които ми се случваха отвън. Когато ми се случваше да изпитам отвращение или критичност към делата на пациентите, веднага се заемах с чувствата възникнали в мен, не се занимавах никак с пациентите, а чистех себе си от неприязън и негативност. Така чистенето се отразяваше и на тях, защото идеята е да се излекува споделената енергия."
"Няма случайни неща в пътя ни! Ние сме част от това, което ни се случва, докосва ни приятно или неприятно, привлича вниманието ни или просто "попада" в обсега на вниманието ни. Забелязали ли сте, че като има проблем - вие сте там?... Това не ви ли подсказва нещо?... И близките проблеми и далечните - международни и т.н. имат общо с миналото или настоящето на душата ни, дори да не знаем как и от кога.... А на фино ниво сме едно цяло и проблемите ни са общи и си влияем! Обвързани сме в обща паяжина."
"Джое, ти как разбираш дали нещо е спомен или вдъхновение?... Как разбираш дали някой е болен от рак, защото той си го е предизвикал или е предизвикателство с цел от Божественото? ... - "Не знам!"... - " И аз не знам! Затова трябва да чистим, да чистим, да чистим! Ние не можем да знаем никога комплексността на причините зад видимите неща. Представите ни не само са непълни, но и неточни.", каза д-р. Хю Лен.
"Чрез експерименти е доказано, че мозъкът ни, ни казва какво да направим преди в нас да се е породило осъзнато намерението за това. От подсъзнанието идва импулс и активира мозъчна дейност, която поражда намерение и следва действие. Свободния ни избор е в това, дали да преминем към действие или не и как, но без свободен избор сме подложени на подтика на програмата, работеща на подсъзнателно ниво. Ние можем да създадем съзнателно избрано намерение, но причината - защо ще се насочим към даден избор е също мотивирана от подсъзнателна база данни. Така, че нашите избори не се оформят съзнателно, на рационална основа, а изплуват като балони непрекъснато от дълбините на подсъзнанието ни, докато в един момент решаваме, че са "наши,,".
"Първо търси Царството Небесно (нулата), и другото ще се добави (вдъхновение)!" ... "Доколкото наблюдавах д-р Хю Лен, той се насочваше отвъд намерението и отиваше в източника - нулевото състояние, където има нулеви граници. Можеш да изпитваш спомен или вдъхновение. Загрижеността за свръх тегло е спомен. Единственото нещо, което можеш да направиш е да я обичаш, да и простиш и даже да и благодариш. Чрез изчистване на спомена, ти даваш шанс на Божественото да проникне с вдъхновение. Оказва се, че моето желание да преяждам е спомен - действаща програма. Докато все се канех да направя нещо по въпроса, аз все поддържах състоянието на борба с това, което е. Още като се смирих, приех... аз се предадох в ръцете на вдъхновението и живота ми се промени.
Да, имам избора да избирам съзнателно да преяждам или не, да се наблюдавам, но... това не е много весела перспектива, ако е като вечна борба, защото докато не ги изтрия тези програми, те все ще избълбукват на повърхността! Това, което започнах да схващам от д-р. Хю Лен е, че по-добър подход е да обичам програмата си, да не и изпращам негативни и отблъскващи мисли - напротив - прегръщащи, но все пак да избирам храната си будно и да пренебрегвам със спокойно чувство, импулсите да преяждам... Все още не разбирах напълно, но слушах."
"Грешките възникват от мисли, обагрени от болка и страх от миналото,,, каза д-р.Хю Лен. "Затова трябва да ги обичаме и им съчувстваме, те са части от нас, които са като уплашени деца, спотайват се, защото крият вина, но и не изтрайват да не реагират когато видят подобието си."
"Хората се появяват в живота ти главно, за да те ухапят... Питай се: "Какво тече в момента в мен, та този човек пожелава да ме ухапе?... "Ако знаеш, че е така, става по-лесно да повлияеш повдигащо на ситуацията. Как? Просто:„ Съжалявам, за това, което се случва в мен! Прости ми!... (Господи, помогни ми да си простя!). "Ако си масажист и дойде човек с болка в гърба, кажи си: "Какво става вътре в мен, та се показва, чрез болката на този човек?! Съжалявам, прости, обичам те, благодаря! "Ако в живота си имаш някой, който ти е неприятен и труден - ти си го сложил там! Ако създаваш твоята реалност, създал си и неговото присъствие в общата картина. Така че чисти неприятните спомени, които той събужда в теб, не него!"
"За мен, Джое Витале, който написах толкова книги..., това бе зашеметяващо нов подход към решаване на проблеми и лекуване!!! Д-р. Хю Лен не е работил над пациентите, а само над себе си! Всички и всичко затрудняващо, което се изпречва на пътя му приема 100% за свой проблем, от момент в момент, към следващия. Проблемите на хората, които докосват живота ти, са твои проблеми. Те СА В ТВОЯ живот и ако ти поемеш 100% отговорност за ТВОЯ живот, то тогава трябва да поемеш пълна отговорност за техните преживявания също! Работата над другите, няма да излекува твоя проблем. Техният проблем е ТВОЙ проблем! Затова лекувай себе си. Как? "Аз те обичам!" е кодът, който отключва лечението. Обичам всичко: Бога, човека, ситуацията, програмата си и нелицеприятното."
"Спомените са мислене, което тече непрекъснато и заглушава вдъхновението, което е позволение на божественото да влезе в живота ти и то не успява да има думата. Спомените не са само твои, те идват и от колективното подсъзнание. Те са наши! Те са споделяни от началото на творението. Затова, когато някой преживява нещо то ни докосва. Всяка мисъл, и най-тихата и най-кроткото преживяване остават следа - ако нишка, която завинаги ни обвързва с хората, мястото и ситуацията и... ние живеем в една огромна паяжина. Когато някой я дръпне в една точка, трептението достига всички, а най-бързо и осезателно - тези, които са пряко замесени в случката. Затова, когато започнем да чистим в своята точка - удряме бутона „delete" и... изтриваме програмата, с което тя замлъква. Как така просто и магически? Ами с "Прости ми..." и "Обичам те!" вие сте поканили божественото да свърши тази работа. Все едно, че плевим заедно с Него градина и даваме възможност на растението да получи "вдъхновение" от слънцето да избуи като такова, каквото е замислено - силно и красиво. Но... изтръгването на плевелите не става изведнъж. Корените са дълбоки, разпрострели са се нашироко и са се уплели с много други.
И по тази причина, чистенето ще е дълго... Този, който поема 100% отговорност за всичко, което докосва живота му, създава „комин", през който непрекъснато излизат нечистотиите на неговото обкръжение (а след близкото обкръжение и на засегнатото далечно и т.н., евентуално и на света), за да ги поеме светлината и преработи. Колкото този процес стане по-масов, толкова повече ще е изплевена градината на човечеството. Толкова повече Божественото и всички светли сили се оказват привлечени в живота на осъзнатите „чистачи".... Защото, където пред прозореца се разчисти боклука, влиза слънцето. "Свирещи" програми, родени от страх и болка пускат пердето пред слънцето, не могат да съществуват в едно пространство със светлината.
Не забравяйте - спомените преповтарящо се, се проиграват в мисли и действия и спомените са споделени - общи са! Те са в общото ни тяло, в колективната ни памет. Когато видите нещо, което не ви харесва в друг, знайте - вие го имате в себе си също. След като сте го зърнали, а не сте го пропуснали, значи то се е свързало с подобието си у вас ! Колкото повече ви вълнува, толкова повече няма как да не присъства у вас ! След като го има у вас, то е ваше! Ако признаете пред себе си, т.е. осъзнаете, че е наистина ваше... творение, нищо, че не помните от кога, то вие вече имате силата и властта над него и правото да го счупите, стопите, да го промените в друго. Трябва първо да го имаш нещото в ръцете си - да си се сдобил с него, да се обявиш за собственик, за да можеш да правиш нещо с него. Не можеш да чистиш с нагласата, че чистиш другия човек, че го правиш заради него, защото той, виждаш ли, го е закъсал... горкият, сгафил..., а ти си чист! Неговото изчистване ще стане само като следствие от ТВОЕТО чистене.
Защо "наше" творение?... Не само, когато сме артисти в главна роля или инициатори на ситуация, сме творци на ситуацията. Дори и с най-пасивното си или неосъзнато дори присъствие, ние сме участници. Това означава, че без нас нещо ще липсва - няма да е същата ситуация... Ние сме създали своето парченце от нея само защото сме били там или наоколо. Били сме творци на тази частичка, дори и с пасивното гледане отстрани. Неучастието в ситуация е също участие чрез неучастие. Нашето пасивно гледане на гладуващите деца в новините по Т\/ или узнаване на този факт по какъвто и да е начин е участие в продължаването на това гладуване.
Какво мога да направя?!... Чисти! Чисти! Чисти! Непрекъснато - "Съжалявам, прости за това, което се случва в мен, поради което тези деца страдат, обичам те, благодаря !"
"Една инженерка от НАСА потърсила д-р Хю Лен за помощ, защото една ракета в полет показала непоправим проблем. Той решил, че след като тя го е потърсила, значи той има нещо общо с проблема. Чистил, чистил, чистил... Казал: "Съжалявам..." на ракетата и ракетата се оправила "някак си" по време на полет. Нашите мисли и чувства носят заряд, който се попива от всичко и влияят, защото в дълбочина всичко е енергия и е живо, всичко реагира. Защо не, очевидно, говорейки на предмети ние пренареждаме енергиите. Къщата се крепи докато се чувства нужна, после рухва бързо."
"Преди да има семинар или сбирка за разговор с хора, той влизаше в залата, "говореше си с нея, със столовете, с въздуха в нея...„ и искаше да усети дали тя ще ни приеме и ще премине ли добре мероприятието. Казваше: "Стаята е уморена... Хората влизат и излизат и никой не и дава любов. Тя иска някой да я уважи. Тази стая казва, че името и е Шейла. Шейла иска да знае, че ние с уважение влизаме в нея. Трябва да поискам разрешение от нея да направим тук семинара. Това, което правя е, че аз уча стаята. Питам я иска ли да научи за Хо'опонопоно, все пак аз ще си отида скоро... казвам и дали няма да е хубаво за нея, ако узнае как да върши тази работа за себе си? Някои казват да, други - не, трети -уморена съм. Питам я ще ме приеме ли? Ако каже не, ще се огледам какво в мен не е наред... ще започна да се чистя, така че да вляза освободен от проблеми поне за момента и да бъда приет като добре дошъл".
Поседяхме в залата около 30 минути и той чистеше, чистеше..., молейки за прошка, обичайки Шейла. После звънна на някой, описа къде се намира и поиска мнението му. Каза, че приятеля му смята, че залата ще ни позволи да проведем срещата, дотолкова доколкото я обичаме. На мен ми изглеждаше глупаво да казвам "Обичам те" на стая, но вече бях разбрал, че не е нужно непременно да го изпитваш, така че кажи го! А с времето ти започваш да го чувстваш. Спомних си, че в древните култури навсякъде по света всичко е било третирано като живо. Освен това, залата може да има лоши спомени от други случки в нея, да е наситена с негативна енергия, която да се възбуди от подсъзнателните програми на някой от групата и... .да се случи нещо необяснимо и неприятно. Ние никога не знаем, не можем да знаем каква пиеса се разиграва в разни точки около нас или в общочовешкото подсъзнание. Затова - ЧИСТИ!"
"Д-р. Хю Лен каза, че чувал понякога тоалетни през нощта да "си пускат водата" сами. Много са болните, които са починали и още не са осъзнали това, не са напуснали. Каза, че ако ми се случи да говоря с някой, на който очите му са заоблачени от бяло петно в краищата, значи че е обсебен. Да не се опитвам даже да му говоря, а да започвам да се чистя!"
"Това, което ние индивидуално изпитваме в даден момент, Джое, спомени или вдъхновение има моментален ефект върху всичко - минералното, растителното и животинското царство. Когато спомен е превъртян обратно до нула, т.е. изчистен от Божественото в нашето подсъзнание, той е превъртян до нулево положение - изчистен във всички подсъзнания - във всичко! Така, че това което се случва в твоята душа, Джое, от момент към момент се случва във всички души във същия миг, които споделят подобни програми. А всички знаем колко са еднакви болките човешки независимо, че се преживяват като много уникални. Отделните елементи са много еднакви в същността, само комбинациите са различни. Всички искат да обичат и да бъдат обичани... и т.н. Още по-прекрасното е оценяването на възможността ни да се обърнем с молба към Божественото да анулира тези спомени в нашето подсъзнание до нула и да ги замести в нашата душа и в душите на всички с Божествени мисли, думи и дела.
Аз съм свел Вселената в моя ум до нула. Моят ум е занулен сега. Няма значение какво се случва около мен, дори и когато не съм наясно за нещо, че се случва. Това, за което говоря е постоянно зануляване, така че да бъда в състояние на нула - без умствена активност, просто да бъда!... Само в занулено състояние могат да "кацват" прозренията, вдъхновенията. Само в тишината Бога в нас може да бъде чут и да узнаем какво е следващото, чрез което ще изразим нова страна от себе си. Умът може да служи само на двама господари - на спомените или на божественото вдъхновение за божествено сътворяване. Това вдъхновение идва от Божествената интелигентност, която е вътре в нас, НЯМА НИЩО и НИКОЙ ВЪН. Има част в нас, която е извън времето и знае точно какво се случва във всеки миг в нас. Тя е празна, тя е нула, в нулево състояние. Тя е! После е съзнателния ум, после е подсъзнателния.
Свръхсъзнанието... е същността ти!
Най-важния въпрос, на който трябва да си отговорим е: " Кой съм аз?". Твоето същество се състои от тези три елемента на ума. Това, което трябва да знаеш е, че нашето свръх съзнание е това, което е нула. Този ум е празен! Така, че кой си ти?... Ти си божествено същество, което е в нулево състояние на ум. Ами..., защо ще искаш да си нула!?... Защото само в нулата всичко е възможно и достъпно! Само от тази позиция можеш да разгръщаш божествения си творчески потенциал. Като си чист, си Бог. Ти си създаден по подобие на Бога. Това означава, че от едната страна на монетата ти си създаден нулев, изначален. В момента, в който поискаш да се освободиш от боклука и да бъдеш празен, тогава моментално Божественото изпълва пространството с вдъхновение и ти си у дома... добиваш достъп до божествения си потенциал. Няма и да го осъзнаваш в повечето от времето. Ще искаш да чистиш още...
Съзнателния ти ум е необходим, но зле използван! Обременен е с рецепти за правилно и неправилно и като не се впишеш в някоя от тях, хоп - чувстваш вина, искаш да я скриеш, не се харесваш и правиш наниз от стъпки без изход, докато не се върнеш на пътя, у дома. Поел е роля на Его, което е рожба на страха и невежеството по отношение на това кои сте в същност. Вие си мислите, че сте своите историйки и роли на майки, съпрузи, бизнесмени и т.н., които се подчиняват на правилата на вашето време и място в света, а те са просто представи за "правилност,, - багаж, от който трябва да се чистите. А вие сте сърцевината - светлина и любов!
А подсъзнателния ум е самата съвкупност от историйки и роли, в които сте влизали от началото на творението до сега - банката на паметта. А в ролите сте влизали под влиянието на договори, най-често, направени от страх: "Ако убиеш този, ти ще бъдеш спасен!...", "Ще открадна, защото семейството ми е гладно..." Историйките са живи и се играят на сцената на подсъзнанието без спир. Страхът също е там - главен актьор!
"Някой попита: "Ами ако си предизвикан от друг човек? "Ти не реагираш на човека, а на спомена, който се е активирал в теб. Със спомена и с твоята реакция имаш работа - те са предизвикателството, не човека! Чувал съм жена да мрази съпруга си и мислеше да избяга в Ню Йорк... Получих пояснение от Божественото: "Тя където и да отиде, то ще върви с нея !"
Когато някой ми позвъни за консултация или терапия, аз поглеждам към себе си, не в човека! Една жена ми каза, че 92 годишната и майка има болки в хълбока. Аз веднага попитах Бога: "Какво става в мен, та причинява болки на жената? Как да променя нещата, какво мога да направя аз?" Получих напътствия, направих каквото трябваше и след няколко дни жената се обади да каже, че майка и се чувства по-добре. Това не означава, че проблема няма да се повтори, защото често има по много причини за нещо, което възприемаме като един проблем. Но аз продължавам да работя над себе си!
Друг ме попита за войната отвъд океана. Искаше да знае дали е отговорен за това. По-точно искаше да знае какво д-р. Лен прави по въпроса. Казах му, че ДА! Считам се за отговорен! Аз правя чистене всеки ден, но не мога да кажа, че ще успея да изчистя това... За ТОВА искам да е поета грижа! Но аз правя моята част, която се изразява в почистване на болници. Ние в Хаваи вече нямаме психиатрична клиника за хора, които убиват. Аз свърших моята работа по най-добрия начин, по който можах. Може би, ако бях продължил, щеше да има още по-добри резултати, но... аз съм човек. Правя най-доброто, което мога. Ако след доста работа пак не виждам резултат, продължавам!
Аз чистя докато говоря с хората. Всичко, което правя е чистене. Чистене и чистене!" Аз го попитах скептично, ама... без никакви очаквания?!... "Никога! Аз чисто и просто се появявам, за да работя като чистя! "
Слушах веднъж два дни истории за чистене от обикновени хора като мен и теб, но някак.-.трудно е да повярваш: Обичам те и света се променя!... "Ти правиш повече пари?", а "Ти продаваш повече коли?"... Хм!!!...
"Ако е твое преживяването, трябва да го чистиш или остава непочистено. То е тотално твоя отговорност, цялото! Тероризъм?... Чистиш! Икономика?... чистиш! Корумпирани политици!... Чистиш! Беднотия!... Криминализъм! Ако влезе в обсега на вниманието ти е твое преживяване. Каквото разпознаеш за свое преживяване опира до твоя избор да го почистиш.", каза отново и отново д-р Лен."
"Процеса на разкаяние, прошка и промяна е молба към Енергията на любовта да стопи токсичните енергии и да запълни освободеното пространство със себе си. Любовта осъществява това чрез проникване най-напред в свръх съзнанието - духовния ум, после продължава пътя си в сферата на интелектуалния ум - съзнанието, изпълвайки го с енергии за мислене. Най-накрая се придвижва в емоционалния ум - подсъзнанието, като по пътя си анулира токсичните мисли и емоции и изпълва всичкото пространство със себе си, със вдъхновения... идеи за полет на мечти.
Ако си своето Висше Аз на 1-во място, т.е. - в състояние на чистота - перфектност, нищо не може да ти бъде отказано, което е перфектно, цялостно, завършено и с точност добро за теб. Като си чистото себе си, ти автоматично преживяваш перфектността в думите си, делата си, поведението си. А като си позволяваш токсичните ти мисли да изплуват и да станат водещи, автоматично се изживяваш като неперфектен чрез болести, конфузни чувства и мисли, депресираност, осъдителност, недоволство и бедност. Дори и да имаш пари, бедността ти ще се изрази в някоя важна липса в живота ти! Затова, като се усетите, че попадате под властта на токсичното, веднага си спомнете за копчето "изтрий"! Докато го натискате повтаряйте думичките и доколкото успявате преживявайте това, което говорите. С отдаването на процеса добросъвестно, ще усещате как това, което говорите става все по-дълбока истина за вас. Не можете да стигнете до Божественото с раница на гърба с токсични отпадъци! Първо трябва да се разтоварите, т.е. да пуснете нещата - програмите, които ви пеят, да ги спрете и ги загърбите, да не им отдавате вниманието си, да усетите как се изхлузвате от тях, както змията оставя старата си кожа след себе си. Да усетите как нямат значение за вас вече, как ги сменяте с нова - нулева тишина!"
"Аз исках да планираме как ще премине срещата с групата в хотелската зала, но д-р Хю Лен се чувстваше комфортно без планове, искаше да следваме "потока на енергията".
Веднъж споделих едно свое вдъхновение с него и той ме помоли да не се втурвам да планирам! Ама... аз, как!?... Написах толкова книги за намерението, утвържденията, визуализирането... Дори се натоварих с угризения, че съм подвел много хора! Той ме успокои, че всички са на своето точно място и научават нещата на стъпки. Аз сега ще пиша за новите си стъпки и всеки ще намира своята книга. Олекна ми... А за планирането си каза: "Ще поработим над това!" Явно, смяташе, че след като съм го споделил с него, то е негов проблем."
Споделяне на една от участниците в срещата: "Седнах на една маса с д-р Хю Лен. Неговите думи изразяваха 100% поемане на отговорност. Станах свидетел на следното: Жена от нашата маса обвиняваше някой, че не позвънил в болницата, когато тя получила астматичен пристъп Той изчака малко и и каза: "Аз се интересувам само от теб и това, което чувам е, че се нуждаеш да пиеш повече вода, за да ти помогне на астмата." Видях как нейната енергия изведнъж превключи от обвинение към благодарност. Това ме развълнува, но и в момента констатирах, че аз самата я укорявах като си мислех, че тя е в клопката на обвинението, а аз съм човек, който иска да избягва тези, които обвиняват... Това, което д-р Хю Лен направи пред очите ми е, че той взе негативната енергия и я трансформира в позитивна, обичлива енергия. После аз измъкнах бутилка с вода от чантата си, казвайки, че хотелската вода не е хубава... И той ме засече: "Чу ли се какво каза току що?" Оле-ле! Отново бях изпратила негативна енергия към водата! Обясни ми, че той се чисти през цялото време, като имаше предвид случката с жената до мен: Веднага се попитал какво става вътре в него, което предизвикало нейното обвинително поведение и как може да поеме 100% отговорност за случилото се. Той изпратил своята енергия до Божественото и казал: "Обичам те..., Прости ми..., Съжалявам..." И чул Божественото да му казва тя да пие повече вода, за да се подобри. Той казва, че знае как да чисти, така че тя да получи каквото и е нужно и той да получи каквото му е нужно."
"По време на семинар почувствах, че е на път инфекция по пикочните ми пътища. Започнах да чистя - "Обичам те!"... и скоро забравих за това. Пак там получих един имейл, който ме подразни и по старому бих се настървил да отвърна и... т.н., но сега реших да опитам "Съжалявам! Обичам те!". Не го казах конкретно на някого, просто активирах духа на любовта да ме чисти от това, което е в мен и е провокирало този човек да ми пише така... След час той изпрати друг имейл, с който се извиняваше. Някак си изчистих скритата програма, в която явно и двамата участвахме.
В почивката звъннах на моята партньорка в работата ми, която е силно претоварена и имаше много задачи пред себе си. Каза, че има изненада за мен и едва ли ще позная каква! Изпразнила склада с материали, почистила и пренаредила всичко... Моето чистене беше докоснало и нея, а тя е част от моя свят. Ето го вдъхновението!"
"Един ден, един от подчинените ми не се яви на работа, а очаквах от него да донесе завършен проект, на който му изтичаше срока. Не само че не се яви, но като че ли се изпари от планетата! Никак не ми беше лесно да казвам "обичам те", когато ми идваше да го убия!.. Костваше ми три дни да се доближа частично до нещо, което напомняше на вътрешен мир. Независимо, че още не виждах резултати за работата, успокояването ми беше достатъчен резултат да се почувствам щастлив. И именно тогава той почувствал сили да ми се обади. Той попаднал в затвора и помоли за помощ. Дадох му я и той ми даде отговорите, които ми бяха необходими за проекта."
Д-р Хю Лен благослови една от книгите ми по време на семинар и каза, че аз като чистя себе си, вибрацията на книгата ще се повдига и ще влияе благотворно на моите читатели. Аз го попитах, какво става с книгите ми, които вече са продадени, които вече са навън... „НЯМА НИЩО ИЗВЪН ТЕБ! Те са все още в теб!", каза той като още веднъж ме срази с неговата мистична мъдрост. Кратко: "Няма никой вън! Няма нищо вън! Всичко е вътре в мен! Каквото и да искаме да подобрим в живота си, от финанси до отношения или здраве, има само едно място накъдето да гледаме - към себе си!
По време на тренировките, аз осъзнах, че аз бях направил "чистене" на една от книгите си като я обичах и тя стана бестселър, но не за една друга, която някак не получи толкова популярност... и наистина не бях прекарал толкова време да я обичам. Исках книгата ми да се продава, но не можех още да схвана какво толкова любовта има общо с продаването и?!... "Джое, ако имаш три деца и едното не е толкова успешно в училище като другите, ти ще му кажеш ли, че си разочарован от него? Книгата е твое дете. "Аз изпитах мъка, че съм пренебрегнал едно от моите деца и спонтанно започнах да казвам: "Обичам те... Съжалявам... Прости ми!... Благодаря ти, скъпа, че стигнах до този момент да осъзная какво съм сторил и сега имам шанса да го почистя!... Научих, че мога да направя нещо за новата си книга - да ползвам гумичката на молива и да потупвам с нея по книгата колкото по-често, толкова по-добре! Това е! Може да изглежда глупаво, но аз реших да опитам, носех със себе си копие от книгата месеци наред и често я потупвах като повтарях думичките. То е символ, ако не и фактор за почистване на спомени. Като минех край книгата и хоп - потупвах я! Ако щете наречете го глупост, но... това някак беше психологическо предизвикателство моите спомени, свързани с книгата да бъдат активирани да изплуват и да бъдат на дневен ред в моето „чистилище,, Е... тази книга стана много бързо бестселър и стоя 4 дни на 1-во място. Докато другата, която бях пренебрегнал с чувства на благословия и любов, се доближи, но не стигна върха, въпреки, че за нея направих доста срещи, за да привлека вниманието на публиката. Споделих това с д-р. Хю Лен и той ме посъветва да направя нещо още по-странно: Да си представя как потапям книгата във вода с плод в нея. Самият той каза: "Знам, че звучи налудничаво, но направи го, отбележи си датата и наблюдавай какво става! Все пак, не го прави заради успеха, а заради самото чистене на споделените енергии, та да не се налага някой да ги изживява отново. И след като ти го сподели с мен, значи и аз трябва да чистя, защото очевидно имам връзка със ситуацията."
"Той ме изненада и с: "Искаш ли да се явиш в шоуто на Опра? " Аз исках, но още нещо трябваше да се случи преди това." Трябва да се чистиш преди това, за да не се задавиш. Други двама автори отидоха и се задавиха!" - "Ала, аз не искам това да ми се случи!", - "Когато се озовеш при нея няма да бъде по твои причини, а поради нейни! Трябва да се освободиш от идеята, че хората правят нещо за теб, те правят неща за себе си! Всичкото, което ти имаш да правиш е да чистиш! И ти чистиш за себе си."
"Един от семинаристите каза, че е убеден, че Бог не ни осъжда за нашите свободни избори и... някак не може да си представи да се моли на Бога за прошка. Аз му обясних, че той казва тези думи на Бога, но за да чисти себе си, докато ги изговаря и изживява разкаяние, т.е. осъзнаване, че има какво да бъде променено, а не защото Бог иска това, за да ни прости. Ние не молим Бог да ни прости, а го молим да ни помогне ние да си простим на себе си! Бог се радва на нашето осъзнаване. Божественото непрекъснато ръси любов върху нас. Чистото място на без-умието, нулевата точка, където няма граници и всичко е достъпно, е винаги там, но ние не сме там! Там е чистата любов, но ние не можем да се докоснем до нея, защото ни пречат програмите. Чрез повтаряне на думичките се приближаваме към момента на сливането ни със смисъла им във все по-голяма дълбочина, докато станат наше усещане, почти непрекъснато през цялото ни ежедневие, при съприкосновението ни с всички и всичко."
"Една жена, която беше гледала видеото "Секретът" ми звъня и ме пита какво мога да кажа на хора, като нея, които четат, знаят, даже практикуват и пак са в задънена улица! По-рано бих започнал със съвети, но сега започвам да работя по собственото си чистене на програмата, която се проиграва в мен и поради което тази жена ми се обажда, т.е. появява се на арената на моя живот. Значи споделям с нея общи историйки от миналото, дори и да не съм наясно с тях сега , което означава, че те са не само в нея, но и в мен! А истината е, че аз имах период в живота си на бездомие, безпаричност и депресия. Моя „еднодневен" успех беше предшестван от 20 години прелюдия.
Тези програми са като вирус на ума, хващаме ги в контактите си с другите, има ги във въздуха. Тези хора не са виновни, че са в капана им, че са притиснати в ъгъла. Аз може и да им хвърля въже под формата на съвет, но по-често те няма да се хванат за него или ще го използват да се обесят. Тогава какво?... Всичко, което ми остава е да се чистя! Каквото аз изчистя в мен е изчистено в тях и във всички от човечеството, които споделят тази зараза, точно този микроб, който аз чистя сега, дори и да не знам кой именно."

"Една от най- устойчивите програми в света е омразата на жените към мъжете.", казваше д-р Хю Лен. "Аз продължавам да чистя и то е като да дърпаш дълбоко вкоренени плевели в огромно поле от плевели! Хо'опонопоно не е лесно, иска посвещение... То изисква постоянно поддържане на фокусирането ти върху чистене. Ние може да узнаем нещо за около 15 частички от голямата пиеса, която се разиграва вътре в нас в даден момент, но за 15 милиона частички нямаме шанс да сме наясно! Затова трябва да пуснем контрола над нещата, да се откажем от постигане на конкретен резултат, трябва да се доверим на процеса!
Аз започнах да усещам, че единствената ми работа е да казвам "обичам те„ на всичко и всички, независимо дали ми харесва това, което е пред мен. Схванах, че умът ми си няма и най-малката представа какво се случва в мен някъде скрито... Да се опитваме да търсим логично обяснение защо "ни се случва това"... е загубена кауза!"
"В тази простичка фраза: "Обичам те!" се крият три елемента, които могат да преобърнат и трансформират всичко! Те са: благодарност, поклон (смирение) и трансмутация . Всичките фрази заедно са като магическа комбинация, която отключва Вселената за нас. "Обичам те!" отприщва потока на блокираната енергия. Пресвързва те с Божествения източник. Тъй като нулевото място е мястото на чиста любов, ти започващ да се придвижваш към него и го усещаш чрез преживяване на любов в момента. Като казваме "Благодаря!" ние показваме вярата си, доверието, че проблема ще бъде решен в смисъла на най-висшето добро за всички, обвързани със ситуацията.
Ако си чист, когато те споходи вдъхновението свише, ти просто предприемаш действие. Ако започнеш да умуваш, значи го сравняваш със спомен. Като не знаеш какво да предприемеш, за да излезеш от тази конфузия, прави същото - изчисти спомена и ще останеш без избор - просто ще се втурнеш към действието. И... ще чувстваш, че си на прав път... без мисли! Когато си в нулата - без мисли ти не правиш нищо друго, а само онова, което е пред теб, за теб!
Ние сме един огромен оркестър За да се наслаждаваме всички заедно на музиката, всеки трябва да си свири неговата партия! Ако ти се стори, че инструмента на другия е по-хубав от твоя, това е спомен. Единствения избор в живота ни е да чистим представата, от където и да идва тя, че нещо не е наред с нашия инструмент!
Това работи във всички области на живота ни. Спомените могат да държат парите настрана от нас. Вселената ни ги дава, ако ги приемаме. Чисти, ако не ти стигат парите!"
Влязохме в празен ресторант с д-р. Лен. Скоро се напълни и той каза: "Има живот сега!... Опитвал съм това в няколко ресторанта в Европа и едно и също нещо се случи. Наистина! Поговорих си със собствениците, за да се убедя и да - потвърди се. След влизането ми там, бизнеса им се оживяваше... Като плащахме, даде доста голям бакшиш на келнера и той го погледна да не би да има грешка - "Не, това са просто пари!"... На следващото хранене, аз направих същото. Момичето каза, че не може да ги приеме - много са, а аз я убедих, че да - може! Много скоро ме споходи идея за един продукт, за който знаех, че ще ми донесе много пари. Д-р. Лен ми напомни, че Вселената има добра памет, не забравя да върне! И като че ли работенето по този продукт роди още няколко последващи разклонения на "връщане" от Вселената... Д-р Хю Лен ме похвали, че не съм се вкопчил само в първата си идея и не съм я насилвал да отвърне напълно на някакви мои вкоравени очаквания, а съм бил отворен да чувам нашепванията на Вселената, затова идеите ми се раждали една от друга, всяка - по-печеливша. Няма граница за идеите, които могат да обогатят живото ни, ако пуснем мислите за нуждите, недостига и нямането и позволим на имането и радостта да е наше състояние!
Той даде идея да направим интернет страница, която да чисти хората, докато я гледат. Направихме я: “www.zerolimits.info”
"Какво да прави един терапевт, когато дойде клиент?", аз исках да изкопча още някаква тънкост от д-р Лен. - "Обичай Го! Какво иска всеки и ти? Същото! Няма значение какво правиш или казваш, ако го обичаш - просто защото е част от теб и твоята обич към него ще изтрие и прочисти програмата, която се е активирала в живота му. Помниш, нали - човекът срещу теб е твое огледало, вие споделяте обща програма. Чисти общата програма и двамата ще бъдете по-добре.
А ако е доказано луд?... "продължих да дълбая, макар че виждах смисъла. - "Веднъж при мен дойде жена, която беше диагностицирана с шизофрения. Помолих я да ми разкаже историята си. Трябва да не забравяш, че това което тя или който и да е я разказва не е истинската история! Те разказват съзнателната интерпретация на случките. Това, което наистина се случва в тях, остава извън възприятията им. Но да изслушваш е стартираща стъпка. Докато я слушах, аз казвах "Обичам те!" на ум на Божественото, доверявайки се, че всичко, което трябва да се изчисти ще бъде изчистено. В един момент тя ми каза пълното си име и то беше едно от тези двойни имена като Витале-Оден например. Точно така! Аз знаех, че когато някой има разполовено име, това създава разполовена личност... Казах и, че трябва цялото и име да и принадлежи." - "Предложи ли и да си сменя официално, по документи името?" - "Не, не се налагаше да отива толкова далеч. Достатъчно беше да свикне да си казва, че името и е една дума.”
И... кое мислиш, че беше това, което имаше решаващото значение в нейния случай - "Обичам те" или смяната на името?", продължих да човъркам аз "Кой знае?!..." "Но аз искам да знам истината, защото моите треньори в програмата в интернет искам да правят правилното нещо, за да помагат наистина на хората!..." - "Отново и отново! Няма значение какво казват или правят, а какво чувстват към хората срещу тях! Спомняй си! Огледалото - общите програми, чистенето!", "Но как? ".........." "Обичам те!„
Разбирам, че и двата философски подхода са правилни: ние сме и кукли на конци и кукловоди Когато се чистим, се оставяме да сме кукли на Бога, но сме и кукловоди на живота си, защото сме си избрали съзнателно кукловода. Когато не се чистим, сме само кукли!... Избора ни е да се оставим ли на течението на спомените или не. Като сме в нулата не се налага да правим избор - той е направен, ние знаем, че е най-добрият възможен и ние сме се доверили, просто предприемаме крачката, към която ни бута вдъхновението!"
"Имахме единствен избор да закусим с хамбургери. Попитах д-р Лен не се ли притеснява от такава храна, но той ми отговори: "Не е храната опасното нещо, а мислите ти за храната! Преди да ям каквото и да е то, аз казвам на храната: Обичам те, обичам те, обичам те! Ако аз внасям нещо, каквото и да е то в тази ситуация докато се храня, което може да ми причини болест, то не си ти! То не съм даже и аз! То е нещо, дето се събужда в мен, за което съм готов да поема отговорност! А сега преминавам към теб, и ти се наслаждавам!... Защото храната е чиста вече."
"Поканих д-р Лен в къщи и погледа му попадна на пепелника ми... Взех да обяснявам виновно, че само вечер..., това ми е медитация - седя на терасата и благодаря за всичко! За моя изненада той каза, че го намира за красиво! В американските индиански племена лулата на мира, а и в много други племена, е символ на празнуване на нещо ново, което идва и препредаването и от ръка на ръка е начин да се почувства единността на семейството. Очевидно важното е какво се влага в процеса. Още веднъж научих, че любовта е важна във всичко! Когато правиш каквото правиш с любов в сърцето, то се променя и влиянието му върху тебе се променя. Според хавайците, всичко започва с мисълта и най-големият лечител е любовта!"
"Един мой читател ме конфронтира с въпроса: "Какво ще кажеш за 50-те милиона дето гласуваха за президента? Ясно е, че аз нямам нищо общо с техните действия!" - "Къде ги преживяваш тези 50 мил. души?", попитах аз. - "Как така къде? Естествено, гледам ги по улиците, по телевизията, те са вън - аз ги нямам вътре в мен!" - " Всъщност, имаш ги! Ти ги усещаш като преживяване вътре в теб, така че те нямаше да съществуват за теб, ако ти не погледнеш вътре в себе си. Всичко, което протича като възприятие е в теб! То е като зрението - обекта е навън, но ние възприемаме отражението му, което е вътре в нас. Ако не минем през процеса на възприятие, няма да има образ, няма да съществуват тези 50 милиона за теб! А процеса на възприятие е обагрен от спомените. "Той не беше доволен от отговора...
Опитах да го проверя с още един въпрос: "Каква е следващата ти мисъл?" Той се затрудни, не му идваше такава...- "Ти ще можеш да я облечеш в думи, но след като тя ти се случи! Но тя самата ще изплува от подсъзнанието ти, затова никой не може да предвиди какво ще му хрумне в следващия момент. "Той така и не ме разбра..., но ако аз искам да живея в нулата, моя е отговорността, че този човек постави този въпрос на мен. Ясно, споделяме обща програма! Аз започвам да чистя и той ще се чисти паралелно. Започна да ми става навик да казвам..., по-точно... да чувствам "обичам те" към всичко, което правя, пипам, което е около мен и ми се случва. И... синхронизма, за който отдавна пиша и говоря започна все повече да е мое ежедневие, да не кажа ежеминутие."
"По-рано като ме питат "Къде се виждам след година?" започвах да мисля... А сега виждам, че повече съм тук, в сегашния момент и останалото просто се разгръща. Моето намерение се свежда все повече до това, да уважа намерението на Божествения глас в мен. Това не се случи за една нощ! Откривам, че пътят ми бележи три стъпала: Ти си жертва! Ти имаш контрол! Ти се събуждаш. На първия семинар с д-р Хю Лен почувствах мир и тишина, менталното ми бърборене замлъкна. Започнах да приемам всичко. "Обичам те" ми стана мантра. На втория започнах да виждам аурите и ангели около хората. Д-р Лен казва, че често вижда въпросителни над главите на хората, което му подсказва кои хора да повика за дадено мероприятие. По-късно започнах да "чета" енергийните полета. Сега всичко е живо за мен. Имах момент, в който сякаш прескочих за малко в мястото на тишината - нулата, надникнах и сега мога лесно да отивам там, когато пожелая. От една страна това ми е билета за миг покой, но от друга е пак друг спомен, който ме отвлича от изживяването на настоящия момент. Всичко, което трябва да правя е да чистя!
Попитаха ме в едно шоу: "Продължавам ли да имам лоши дни?" Казах, че да, но докато си повтарям "Обичам те!" и чистя, аз се връщам в нулевото състояние и това ми помага да се поддържам настроен на канала на любовта, все чувам и чувствам, че и аз съм обичан. Повтарянето на думите ми помага да неутрализирам спомените, които са се възбудили, а ограниченията, които ми пречат по пътя на моето осъзнаване към по-голяма дълбочина, отпадат.
Хо'шонопоно вижда затрудняващите ни неща, не като проблем, а като възможност, защото преповтарящите се програми имат причина да се преповтарят: дават ни още един шанс да погледнем с очите на любовта и да действаме от вдъхновение.
Аз организирах получаването на споделяния на хората, участвали в семинари и срещи с д-р Лен. На всички живота беше разтърсен из основи, защото погледа им към него се беше променил и живота им отвръщаше с вдъхновени идеи и сили да направят крачка с доверие в непознатото, мащабно се разместваха пластове и се реализираха мечти и изненади отвъд мечтите, по начин, по който не можеха и да си го представят за възможен! Ето още някои цитати от тях:
"...Едно нещо, което си напомням е, че д-р Лен се обърна за помощ за почистване на себе си към Божественото, за да помогне на мен. Още се ползвам от резултатите от молитвата му".
"Не мога да повярвам!!! Като адвокат изпращам редовно информации за случаи, които могат евентуално да бъдат вместени в новините, но... не се случва да ги видя там. Последния път, поради пътуване пуснах по пощата текста, загуби се - отиде в Канада, вместо в САЩ, междувременно минаха много дни, докато в един момент МОЯ случай направи новините!"
"Ние сме местна група вегетарианци, които се събираме месечно в ресторант. Този път аз поех ангажимента на организатор и за мое учудване се записаха неочаквана цифра хора - 75, а на място дойдоха и незаписали се. Персонала отчете, че това е нечуван рекорден резултат за последните 10 години в Оклахома."
„Открих с болка, разочарование и яд, че бизнес партньорката ми - мой работник, досега моя дясна ръка, е направила без да ми иска съгласието „нововъведения”, които ми костваха големи парични загуби. Обърках се, настана смутно мълчание, не знаех какво да правя... 3въннах на Джое и той ме посъветва:
1-во, да изпълня специфични стъпки за почистване на енергията;
2-ро, да проумея, че аз съм привлякла ситуацията..., ама не беше никак лесно!
З-то, да си простя на себе си, на моята служителка и на енергията, заобикаляща ситуацията;
4-то, да изявя нови намерения, как искам да продължим и
5-то, да започна да повтарям "вълшебните лекуващи думи" на д-р Лен:
Аз съжалявам..., Прости ми... Обичам те...
Резултатите бяха зашеметяващи! Невероятни!... Енергията в мен напълно се преобрази.
Яда и болката изчезнаха и с колежката ми открихме още нови полета на прекрасно партниране!"
„Признавам, искаше ми се на няколко пъти да напусна семинара... Казваш: Прости ми и... хайде! Не вярвам на магически пръчки и реших, че съм попаднала на луд!... После ми изплува спомен, че самият д-р Лен каза в началото, че когато той се е обучавал няколко години, постоянно движейки се с възрастната представителка на автентичното хавайско учение Мона Симеона, цели 5 години той се е съмнявал, че тя е луда. Три пъти я напускал и борейки се със себе си се връщал. Все пак нещо е поддържало търпението му да усети и открие за себе си магията на процеса и да се посвети на работа с нея толкова дълго без да и вярва!... И в един момент тази мисъл просто се изпарила... Това ми помогна да реша да "жертвам" тази вечер и да остана, като повтарях "Прости ми! Обичам те!", говорех го на яда си. На косъм бях от разминаването си с най-важното събитие в живота ми! На края на семинара д-р Хю Лен ни даде инструменти за трансформация, с които да опонираме на интелектуализиращите мисли. Аз като изпълнителна ученичка, но със скептицизъм, потупвах с молив трите думи, написани от мен на лист, които изразяваха моите най-големи проблеми за момента: компютър, син и съпруг. Като се върнах в къщи... съпругът ми и сина ми ме поздравиха от вратата, въодушевено питайки ме дали мога да позная каква изненада са ми подготвили! Компютър!!!... След дълги компютърни мъки! И то какъв - този, за който не смеех да помечтая! Направиха го и то сега, а не след няколко месеца, както се надявахме да успеем. Зад компютъра, обаче се криеха 30 годишни борби между мен и съпруга ми за постигане на единство в идеи и за равенство. Тази покупка някак означаваше за нас полагане на сабите долу, което само ние си го знаехме какво означава за нас, но и сина ни го почувства. Спомних си за молива... Можеше ли 30 годишна драма да приключи с това ?!... Как можаха проблемите ми с майка ми, с телефонната компания да се стопят... Всичко, което знам е, че са минали две седмици откакто практикувам думичките и сина ми започна да преодолява стара упорита болест, аз и съпругът ми вече имаме диалог за нещата, които таяхме в себе си и една вечер той каза: Искаш ли един лаптоп да имаш за себе си?..."
"88 годишната ми майка получи диагноза рак... Премести се по-близо до трите си дъщери, за да се грижим за нея и...поочистим някои търкания в отношенията си. Тя отказа химиотерапия и болници. Чудех се как да и бъда полезна в процеса на напускане на този свят... Обявих на Вселената, че поемам 100% отговорност за целия си живот, за всичко в него, включително за нейната болест и за нашите недоразумения. Използвах, това което научих от семинара и чистех, чистех, чистех!... Ефекта върху нас беше едновременно прост и велик! Тя остана способна да се грижи за себе си, да е в движение и с нормална мисъл, болките и бяха редки и слаби, почти и се разминаха и най-важното успяхме по време на недългите ни срещи да имаме цялото необходимо време за всичките думи на любов, които ни беше необходимо да обменим. Аз успях да приема без страх предстоящото и тя също. Когато дойде момента усетихме се потопени в божията благодат... Какъв подарък!!!"
"По време на семинара все още изпитвах болката от току що загубени 200 000 долара печалба от договор, който се провали поради вътрешни интереси в компанията ми. През целия път към дома и няколко дни след това аз продължавах да си повтарям: "Обичам те... Съжалявам... Прости ми... Благодаря..." Последва слабост, кихане, кашляне... 3наех, че тялото ми се освобождава от емоционални токсини. Скоро, в разговор с клиент, се случи в миг такова повдигане - просветление в гледната ми точка, че изведнъж погледнах на нещата под друг ъгъл и можах да изпитам радостта от получените 600 000 долара през миналата година, освобождавайки се от чувството, че съм загубил 200 000! Възможността ми да се фокусирам върху позитивния аспект, ме заля с нова идея за нещо много пъти по-значително, което се случваше в този миг не някъде другаде, а в мен! От човек, който две години се чувстваше ядосана жертва сред тези хора, се превърнах в човек, който им благодареше. Скоро развих болка в левия крак. Не помагаше нищо. Отидох при китайски лечител и той ми каза, че имам блокиран стрес в меридиана на яда. Получих 4 сеанса и се освободих от блокадата. Явно, емоционалните токсини бяха заседнали на път да ме напуснат. По-късно, същият човек, който провали моя договор спаси от подобен провал друг партньор, като подаде оставка. Оттогава много неща потръгнаха, които куцаха и все се спъваха от нещо. Аз получих зелена улица да осъществя моя стара мечта, като успях да напиша книгата, с която да уча хората как да се спасяват от болки поради многото си компютърна работа. Разчистих стари неща и направих място за нови."
"Минаха 10 месеца от както бях вдъхновен от от'опонопоно. Много се трансформира в мен и огромни успехи се реализираха в живота на цялата ми фамилия, включително братовчеди, племенници, родители - почти всички имат по нещо голямо и значително за живота им, с което са се ощастливили. Моите сватове се сдобиха с отдавна мечтана къща, майка ми срещна любовта на живота си след дълги лутания, аз започнах да получавам пари от неочаквана от мен посока, област с която имах затруднение да разгърна потенциала си. Баща ми изведнъж бе освободен от клопката на един разход, който го поставяше на колене всеки 6 месеца. Моят стар и най-близък приятел най-после напусна компанията, в която не се чувстваше удовлетворен, премести се в друг град и започна свой бизнес с радост и успех. Зет ми и сестра ми се преместиха в много по-добър собствен дом., същото се отнася и за брат ми и неговото семейство. Моята кръщелничка бе избрана да участва в TV серия, а е още на 14 години. И други и други още радостни новости... Изведнъж живота ми, след 17 години тягостна битка за малки победи, се превърна в пълноводна река, която понесе на щедрите си вълни цялата ми фамилия."
"Аз съм наясно с чи-гонг и въртенето на енергията в кръг - в микрокосмичната орбита. Древните майстори са открили, че универсалните закони работят в телата ни и когато се научим как да движим енергията вътре в тях в кръгова орбита, можем да създадем високо вибриращо здраве и да постигнем дълбочина на осъзнаването си.
Бях изумена да осъзная, че ние хората се обръщаме към другите и общуваме с тях, изхождайки от линеарното ни възприемане на посланията: от мен към теб и т.н. Така се караме, обичаме, сочим с пръст и всичко това ни се струва, че е в хоризонтална посока. Д-р Хю Лен, обаче ми помогна с неговата диаграма да видя нещата в кръг... Чрез слизането надолу под нивото на съзнателния пласт на ума ни, ние можем да пуснем нашите прилепвания към определен начин на възприятие на нещото или на нещата. Тогава вече можем да се издигнем към свръхсъзнателното състояние и евентуално да се потопим в Божественото. Тогава, оттам Божественото може да пренесе нашето чисто обичливо намерение и отношение надолу към другия човек, всъщност, прокрадвайки се през задната врата на неговия съзнателен ум, което позволява чиста, не филтрирана, не обагрена от болни емоции връзка и отношение.
Това проработи като нищо преди! На служебна среща колежката предложи нещо, което ми изглеждаше несправедливо и нечестно. Аз се улових, че попаднах в клопката на негативни мисли и стомаха ми беше на топка... Реших веднага да спра да се боря, пуснах нещата - да става каквото ще! Поех дълбоко въздух и отидох в нулата. Вътрешно - осъзнаването на ситуацията, отношението ми към нея веднага се повдигна - олекна ми и бях предразположена добре, независимо от развоя, който не знаех на къде ще поеме. Ако изговорех думите, които бяха в душата ми, щяха да бъдат нещо като: "Обичам те и те подкрепям! Моля те, прости ми, че бях упорстваща, неотстъпчива и затрудняваща за теб! Как да ти помогна да се почувстваш в сигурни води и ние двете да получим, това, което искаме?" Това, което последва беше изумяващо!... Моята приятелка (аз вече не я виждах като противник и заплаха), започна да се променя. Стана много по-отворена за варианти, възприемаща мнения и спря да се бори с някакъв вътрешен конфликт. В рамките на 15 минути даже стигнахме до решение на нашия предишен спор, решение, което беше перфектно и за двете и още една възможност, за която и през ум не ми бе минавала вероятността! Така започнах да живея с ново усещане за свързаност на нещата и разбрах, че Вселената обича кръговете!"
"Думичките наистина действат мистериозно! Докато казвам: "Съжалявам! Прости ми..., аз наистина изведнъж влизам в състояние, в което се чувствам отговорен за всичко, което става в подсъзнанието ми, дори и да не знам какво тече в момента. Изведнъж това ме слага в позиция, в която не мога вече да се чувствам разделен от хората, които не са съгласни с мен. Никога не съм се чувствал толкова свързан..."
"Вие казвате : "Прости ми", не защото Божественото иска да го чуе, а защото ВИЕ се нуждаете да го кажете и да го чуете, за да си простите на себе си!" - д.р. Хю Лен.
"Аз толкова много се молех на Бога, но сина ми почина!..." - "Молел си се за грешния човек! Трябваше да се молиш не за сина си, а за онова, каквото и да е то, което ти изпитваш вътре в себе си относно факта, че сина ти е болен...", каза д-р Хю Лен.
"Какво правиш тези дни, за да се чистиш?", попитах аз д-р Хю Лен. Той се поусмихна и каза: "Убивам Божественото. ,,Аз замръзнах!...- „Аз знам, че даже вдъхновението е малко изместено от нулевото положение. Беше ми казано, че трябва да убия даже и Божественото, за да съм у дома. "Хм!..."
"На интервюта, започнах да казвам, че празният ум е по-важен от мислите. Нулевото състояние е онова , в което позволяваш Божественото да те лекува, не ти да се лекуваш! Ти само изявяваш готовността си да поемеш отговорността, защото си проумял, че трябва да бъдат изчистени боклуците, които мътят водата, за да можеш да чуваш Божественото и да му се довериш, което е своево рода да му се подчиниш, но то е с любов и радост. Обръщаш се към Божественото, защото само То знае какво има в теб, само То всъщност прави чистенето, което ти пречи да живееш живота си пълноценно. Твоят избор е да обявиш разбирането си и разкаянието си, което е сигнал за Божественото да работи за теб и готовността ти да се потрудиш за твоята част от работата."


Хо'опонопоно - древна хавайска практика за решаване на проблеми и лечение
Хуна метод. Основни постановки:
1. Не е възможно да имаме дори и бледа представа за това, което се случва вътре в нас и около нас! Тялото ни и умът ни регулират безброй процеси, за които нямаме съзнателна представа. В подсъзнанието ни непрекъснато се преповтарят записи на стари преживявания, складирани в банката на паметта на клетките ни от всичките ни прераждания от началото на творението до сега. Те никога не спират, ако ние не ги спрем. Пространството е пълно с невидими сигнали и енергийни влияния, които също остават неосъзнати за нас, но не означава, че не ни се отразяват! Това, което се случва в нас си взаимодейства с всичко, до което се докосваме - хора, събития, обстоятелства, среда, природа. Енергиите се привличат на принципа на подобието, затова подсъзнателния живот на нашата памет привлича и си взаимодейства с подобията, които разпознава във взаимодействията ни с каквото и да било, по какъвто и да е начин. Това, което се явява в живота ни е привлечено от това, което става вътре в нас. То е негов отзвук. Нашето свръхсъзнание, което е божественото в нас знае цялата картина. Да успеем да се освободим от бръщолевенето на спомените и влезем в "нулевото" състояние, където умът мълчи и ни спохождат прозренията, вдъхновени от божественото в нас и им се доверим - това са ключовете.
2. Ние нямаме контрол над този скрит живот на взаимодействия. "Няма нищо вън!" Всичкото става вътре в нас, а онова отвън е резултат на неговото влияние!
Съзнанието ни не е творецът. Игра на егото е да си мисли, че има контрол и че знае кое е добро за нас и за другите! Има две предавателни станции, от които получаваме импулси за мисли, чувства и действия. Подсъзнанието ни е едната предавателната станция, на която основното предаване са записите на спомените и е любима на егото. Тя е тази, която крещи, дори и в съня ни, така че няма как да не бъде чута. Божественото вътре в нас е другата, която обикновено е силно заглушена от бърборенето на ума. За да я чуем, трябва съзнателно да и осигурим тишина, даже да я настроим. Когато получим сигнали имаме избор как да ги посрещнем и какво да направим с тях, но нямаме контрол над самото послание и подтика, който събуждат, нито кога, колко и какви сигнали ще дойдат. Затова няма виновни! Подтикът извън контрола ни. Остава ни избора как да реагираме на подтика. Отпускането на нещата и смирението са ключовете.
З. Ние можем да лекуваме всичко, което попадне в нашия път. Каквото и да се появи в живота ни, няма значение как е дошло, то е там, за да бъде лекувано! Ако докосва по някакъв начин чувствата ни или вниманието ни, ако просто го забележим, значи можем да го лекуваме. Ако сме го видели, наше е! Може да не разберем защо е тук, но можем да го пуснем, "да не му се връзваме", защото сега сме осъзнали, че нямаме контрол и няма виновни. Колкото повече лекуваме, толкова повече разчистваме блокажи, за да използваме освободената енергия за реализиране на копнежите на душата - Бога в нас..
Лекувайки всичко по пътя, ние лекуваме своя живот и на тези. замесени в общата програма, която ни свързва, но и ставаме отдушник на болките на цялото човечество, което го придвижва към по-висока стъпка на еволюция. На фино ниво сме едно тяло.
4. Ние сме 100% отговорни за всичките си собствени преживявания. Това, което се случва в живота ни не е наша вина, но е наша отговорност. Концепцията за отговорност отива отвъд нашите мисли, чувства, думи и дела. Тя включва и какво другите мислят, чувстват, казват и правят. Ние не можем да знаем какво става вътре в нас и как и защо е повлияло или причинило състоянието и поведението на друг... (т. 1). Ако поемем пълна отговорност за всичко, което изплува в нашия личен живот то тогава, когато някой се появи с проблем, то е наш т.е. мой проблем!
Това ни води до т. З, че можем да лекуваме всичко, което ни се изпречва на пътя. На кратко, не можем да обвиняваме никого за текущия си живот, но можем да поемем отговорност, което означава да приемем нещата - да не се борим с тях. Осъзнавайки, че са отражения на неща. които имаме в себе си, приемаме ги за свои и ги прегръщаме като части от себе си, които са наранени и страдат, затова ги обичаме, за да ги излекуваме. Колкото повече лекуваме всичко, което се появява, толкова повече се синхронизираме с източника. Толкова повече помагаме за чистене на своята и колективната негативност и правим света по-добро място за живеене, което прави нашия живот по-хубав. Ние сме свързани в Едно.
5. Билетът ни за "у дома" - мястото на любовта и мира при източника е "Обичам те!".
Там е и изворът на вдъхновенията, на идеите за разгръщане на талантите ни. Самото изричане на "вълшебната,, думичка ни лекува, така че ние можем да изживеем щастието на спокойствието - миг на тишина, когато уплашения ум мълчи, а боговете говорят на ухото ни. Тя ни помага да виждаме красота във всичко. Идеята е да обичаме всичкото: дебелото, уродливото, престъпното, съседа, съпруга, децата, чувствата си, каквито и да са, неприятностите си... и най-черните моменти,... защото са били трансформиращи! Да обичаме всичко!... А за да можем да обичаме, първо трябва да се справим с приемането на всичко за наше преживяване, да пуснем контрола и поемем 100% отговорност за лекуването на нещото или човека, случката, новината, чувството... Любовта лекува и трансформира всичко и разблокирва задръстените енергийни пътища в живота ни и в тялото ни. "Обичам те!" е "Сезам, отвори се!" за Божественото.

6. Вдъхновението е по-важно от намерението. Намерението е играчка на ума, а вдъхновението идва от Божественото. В някакъв момент ние започваме да слушаме..., вместо да се молим и да чакаме. Намерението се опитва да контролира живота, основавайки се на гледната точка на егото; вдъхновението получава послание от Божественото и тогава предприема действие. Намерението работи и донася резултати; вдъхновението работи и донася чудеса. Кое предпочитаме?

Labels: ,

2 Comments:

Blogger StoyanG said...

удивително!!!

2:26 PM  
Blogger StoyanG said...

удивително!!!

2:32 PM  

Post a Comment

<< Home