Котаракът

Всичко започна в един хубав миг, когато на котарака му омръзна да дреме удобно свит на топка върху канапето у дома си. А причината беше една - скуката се отразяваше върху котешката му физиономия.

Трябваше да се направи нещо и котаракът стана, прозя се многозначително, почеса се зад ухото и се премести на стратегическо място в по-близичко до огледалото.И отново заспа, както си му е редът, по котешки, прескачайки порталите на пространството и времето, за да се озове някаде другаде, където светът предлага по-интереснички занимания от спането.

Великата градина по това време на денонощието беше разкошна. Мунин (въпреки всеобщото мнение, че повелителят на трансцеденталната мъдрост има злонамерена и скъперническа природа), този път в образа си на жрец, се беше погрижил да съчетае земите на огъня с ледените земи, така че енергиите им да се балансират, за да бъдат създадени световете - тези на хората и тези на всички други мистични същества под формата на ребус, който трябва да се реши, за да си дойде всичко на мястото.

И прекрасната му идея доведе до това, че котаракът се озова върху Дървото на познанието в центъра на Вселенски лабиринт в абсолютна дезориентация. Около него се щураха в безпътица известно количество дракони, един рицар, Белият лъв и три демона. Всички те отчаяно се опитваха да не спорят по между си кой е виновен да се изгубят така неприятно, така че всичко на всичко се чуваше отчаяно мърморене съпроводено с многозначителни погледи по адрес на другите.

-Трябваше убия драконите с помощта на демоните, да спася принцесата, да се оженя за нея, да стана цар и да си осигуря ядене и пиене на корем до края на живота си! Всичко беше толкова просто и ясно - заоплаква се рицарят - А сега какво, няма смисъл да се бия с драконите, защото тук няма принцеса, всъщност тук дори няма и царство, което да завзема и да му стана цар…

- Просто ли - ревнаха в купом драконите, а наоколо се усети осезаемо затопляне на въздуха - Ние, драконите, сме безсмъртни, освен това нашата мъдрост е безгранична и знаем всичко за всичко. Например знаем, че принцесата не те обича и ти изневерява, и че ти след третата бира падаш мъртвопиян, а после като се свестиш и почваш да почиташ много фанатично Бога на препилите махмурлии.

Демоните само се изкискаха тактично на последното подмятане.

- Tombe a tailler - Допълни Белия лъв съчувствено.Котаракът слезе от клона на Дървото на познанието, върху който се беше озовал и се протегна отегчено. И понеже котките са егоисти, се зарадва, че въпросната шайка неграмотници може да бъде използвана като пушечно месо, което да обере всички негативни влияния до изхода от лабиринта и да осигури същевременно компания, докато изходът се намери.

-Приятели, - предразполагащо и галено мъркайки започна котаракът - Това зад мен е Дървото на познанието, което единствено може да ни даде познанието да решим ребуса на Вселената, да излезем от лабиринта и всеки да се завърне там, от където е. Никой от нас поотделно не може да се справи сам със загадките на това Дърво, така че нека да си обединим усилията и да разучим познанието.

-Мунин много държи на това дърво и не дава дори листо да падне от клоните му - учтиво информираха драконите.-И аз така четох някаде - обади се плахо Рицарят. А демоните се настроиха войнствено и правейки зли физионимии агитираха да се окъсат листата на дървото и да се направят на салата, защото щели да вървят с ракията, която един от тях си носил в джоба под мантията близо до сърцето.

- he is a screw-ball - Добавя утвърдително Белия лъв.-Значи решено. - притвори блажено очи котаракът - Ще разгадаем Дървото на познанието, а Мунин да е мислил, преди да направи Лабиринта.

След тези думи, за да демонстрира своята смелост, котаракът откъсна първото листо на дървото. И светът се завъртя в бесен вихър, обхванат от магическа трансформация за сетен път.Озоваха се в сумрачна драконова гробница, в която костите на драконите бяха скупчени в единия край в абсолютен безпорядък, сякаш стадо рицари са си устройвали турнир по хвърляне на далечно разстояние с тях.
Гробницата нямаше вход, нямаше и изход, а светлината в нея се взимаше незнайно откъде.Единственото нещо, което правеше впечатление в нея беше надпис на древнодраконски, който драконите, които инак знаят всичко за всичко, така и не можаха да разчетат. За късмет на групичката обаче Белият лъв беше полиглот и с лекота преведе надписа, който гласеше:Три ключа към изхода

-1/ Да знаеш;

2/ Да имаш смелост;

3/ Да мълчиш;

Три знака за решаване на загадката

-1/ това, което си мислите, че е;

2/ това, което другите си мислят, че е;

3/ това, което е;

Рицарят взе думата:

-Това, първото е лесно. За да знаеш, трябва да учиш. За да учиш ти трябва смелост, защото знанието е тишина.

Демоните също поискаха думата:

-Ние знаем какво е второто: Това, което си мислите, че е, то е вашето собствено мнение. Това, което другите си мислят, че е, то е тяхното лично мнение. А това, което е, то не е нито това, което е лично мнение, нито е това, което другите се мислят, че е. То просто е.

След тяхната реплика отново последва магическа трансформация и всичко се завихри, а когато утихна, групата се състоеше от един рицар, Белият лъв, три демона и котаракът, скупчени около дървото. 

Котаракът отново посегна към поредното листо и го откъсна. Последваха огнени искри, смесени с жарък пламък и всред хиляди искри, групата в новия и състав се озова в огромна зала. Всред старинния разкош на залата се мъдреше черен кръг обгорено пространство, сякаш известно количество дракони са бълвали огън. Залата, както и при предишното препятствие нямаше изход. Загадката отново беше на език, който само Белият лъв знаеше и който в превод звучеше така:

Три причини да говориш каквото трябва:

1/ Невежество;

2/ Кавга;

3/ Лъжа;

Рицарят предчувствайки какво ще последва, усилено се напрягаше да реши загадката, но до някакъв отговор въобще не успяваше да стигне и почти беше готов да ревне за радост на Демоните, които със самодоволни усмивки почнаха да разясняват:

-Винаги трябва да се дават инструкции против невежеството и самозаблудата, за да се обновява познанието; винаги трябва да се дава съвет против кавга, за да има разбирателство и истината винаги трябва да се противопоставя на лъжата.
При тези думи снежна виелица се развихри и светът за сетен път се заизкривява. При дървото стояха само Белият лъв, три демона и котаракът.

Котаракът откъсна поредното листо. Всички се озоваха в стая, цялата тапицирана с мека материя, а в центъра и стоеше риза с много дълги ръкави. От стаята отново нямаше изход, а само надпис на нормален български език. Него Белият лъв не можа да разчете. Надписът гласеше:

Има три неща:

1/ мъдрост;

2/ загуба;

3/ угризения.

Кискайки се демоните веднага поясниха, че отговора на загадката е, че който няма първото, задължително научава вторите две. Три демона и котаракът се материализираха до Дървото на познанието. 

Котаракът откъсна поредното листо и светът се завъртя. Озоваха се в прекрасна градина. Бледа светлина озаряваше цъфнали цветя, издаващи ухайни аромати. Птици пееха прекрасни песни. Цареше идилия и безвремие. Насред този разкош, в най-прекрасния трон седеше една мумия, облечена в скъпи дрехи, която държеше в ръката си смачкано листче хартия. Зад трона имаше необикновено огледало, изобразяващо залата на един замък, няколко вбесени дракона, един рицар, замахващ с бляскав меч към главите им, три демона и призрака на Белия лъв. Демоните побързаха да издърпат листчето от ръката на мъртвеца и да го прочетат. Пишеше следното:

Три странни неща в света:

1/ Любов;

2/ Любов;

3/ Любов;

Демоните се спогледаха отчаяно. Това определено не беше в тяхната компетенция. Котаракът присви очите си така, както само той си знаеше и тихичко измърка:

1/ Любов към войната, повече от любов към мира;

2/ Любов към крайност, повече от любов към достатъчността;

3/ Любов към лъжата, повече от любов към истината;

Настъпи нощ. А когато Мракът се разсея, котаракът се озова до дървото. На него беше останало само едно единствено листо. Без абсолютно никакво колебание, той го откъсна. Силна светлина заблестя, а когато тя се разсея, котаракът се озова всред пустиня. В пясъка беше изписано следното:

1/ Прокълнат е този, който не изпитва грижа към никой.

2/Прокълнат е този, който не помага на никой.

3/ Прокълнат е този, който знае много, но не споделя с никой.

Котаракът се протегна блажено, загрeбвайки пясъка с котешките си нокти и извличайки от него енергията, необходима му, за да се трансформира в това, в което той беше всъщност, а именно - в Мунин. Отново беше прокълнат. За сетен път се зае да трансформира пустинята в нещо друго.