Sunday, November 16, 2008

Котаракът

Всичко започна в един хубав миг, когато на котарака му омръзна да дреме удобно свит на топка върху канапето у дома си. А причината беше една - скуката се отразяваше върху котешката му физиономия.

Трябваше да се направи нещо и котаракът стана, прозя се многозначително, почеса се зад ухото и се премести на стратегическо място в по-близичко до огледалото.И отново заспа, както си му е редът, по котешки, прескачайки порталите на пространството и времето, за да се озове някаде другаде, където светът предлага по-интереснички занимания от спането.Великата градина по това време на денонощието беше разкошна. Мунин (въпреки всеобщото мнение, че повелителят на трансцеденталната мъдрост има злонамерена и скъперническа природа), този път в образа си на жрец, се беше погрижил да съчетае земите на огъня с ледените земи, така че енергиите им да се балансират, за да бъдат създадени световете - тези на хората и тези на всички други мистични същества под формата на ребус, който трябва да се реши, за да си дойде всичко на мястото.И прекрасната му идея доведе до това, че котаракът се озова върху Дървото на познанието в центъра на Вселенски лабиринт в абсолютна дезориентация. Около него се щураха в безпътица известно количество дракони, един рицар, Белият лъв и три демона. Всички те отчаяно се опитваха да не спорят по между си кой е виновен да се изгубят така неприятно, така че всичко на всичко се чуваше отчаяно мърморене съпроводено с многозначителни погледи по адрес на другите.

-Трябваше убия драконите с помощта на демоните, да спася принцесата, да се оженя за нея, да стана цар и да си осигуря ядене и пиене на корем до края на живота си! Всичко беше толкова просто и ясно - заоплаква се рицарят - А сега какво, няма смисъл да се бия с драконите, защото тук няма принцеса, всъщност тук дори няма и царство, което да завзема и да му стана цар…

- Просто ли - ревнаха в купом драконите, а наоколо се усети осезаемо затопляне на въздуха - Ние, драконите, сме безсмъртни, освен това нашата мъдрост е безгранична и знаем всичко за всичко. Например знаем, че принцесата не те обича и ти изневерява, и че ти след третата бира падаш мъртвопиян, а после като се свестиш и почваш да почиташ много фанатично Бога на препилите махмурлии.

Демоните само се изкискаха тактично на последното подмятане.

- Tombe a tailler - Допълни Белия лъв съчувствено.Котаракът слезе от клона на Дървото на познанието, върху който се беше озовал и се протегна отегчено. И понеже котките са егоисти, се зарадва, че въпросната шайка неграмотници може да бъде използвана като пушечно месо, което да обере всички негативни влияния до изхода от лабиринта и да осигури същевременно компания, докато изходът се намери.

-Приятели, - предразполагащо и галено мъркайки започна котаракът - Това зад мен е Дървото на познанието, което единствено може да ни даде познанието да решим ребуса на Вселената, да излезем от лабиринта и всеки да се завърне там, от където е. Никой от нас поотделно не може да се справи сам със загадките на това Дърво, така че нека да си обединим усилията и да разучим познанието.

-Мунин много държи на това дърво и не дава дори листо да падне от клоните му - учтиво информираха драконите.-И аз така четох някаде - обади се плахо Рицарят. А демоните се настроиха войнствено и правейки зли физионимии агитираха да се окъсат листата на дървото и да се направят на салата, защото щели да вървят с ракията, която един от тях си носил в джоба под мантията близо до сърцето.

- he is a screw-ball - Добавя утвърдително Белия лъв.-Значи решено. - притвори блажено очи котаракът - Ще разгадаем Дървото на познанието, а Мунин да е мислил, преди да направи Лабиринта.

След тези думи, за да демонстрира своята смелост, котаракът откъсна първото листо на дървото. И светът се завъртя в бесен вихър, обхванат от магическа трансформация за сетен път.Озоваха се в сумрачна драконова гробница, в която костите на драконите бяха скупчени в единия край в абсолютен безпорядък, сякаш стадо рицари са си устройвали турнир по хвърляне на далечно разстояние с тях.
Гробницата нямаше вход, нямаше и изход, а светлината в нея се взимаше незнайно откъде.Единственото нещо, което правеше впечатление в нея беше надпис на древнодраконски, който драконите, които инак знаят всичко за всичко, така и не можаха да разчетат. За късмет на групичката обаче Белият лъв беше полиглот и с лекота преведе надписа, който гласеше:Три ключа към изхода

-1/ Да знаеш;

2/ Да имаш смелост;

3/ Да мълчиш;

Три знака за решаване на загадката

-1/ това, което си мислите, че е;

2/ това, което другите си мислят, че е;

3/ това, което е;

Рицарят взе думата:

-Това, първото е лесно. За да знаеш, трябва да учиш. За да учиш ти трябва смелост, защото знанието е тишина.

Демоните също поискаха думата:

-Ние знаем какво е второто: Това, което си мислите, че е, то е вашето собствено мнение. Това, което другите си мислят, че е, то е тяхното лично мнение. А това, което е, то не е нито това, което е лично мнение, нито е това, което другите се мислят, че е. То просто е.

След тяхната реплика отново последва магическа трансформация и всичко се завихри, а когато утихна, групата се състоеше от един рицар, Белият лъв, три демона и котаракът, скупчени около дървото. Котаракът отново посегна към поредното листо и го откъсна. Последваха огнени искри, смесени с жарък пламък и всред хиляди искри, групата в новия и състав се озова в огромна зала. Всред старинния разкош на залата се мъдреше черен кръг обгорено пространство, сякаш известно количество дракони са бълвали огън. Залата, както и при предишното препятствие нямаше изход. Загадката отново беше на език, който само Белият лъв знаеше и който в превод звучеше така:

Три причини да говориш каквото трябва:

1/ Невежество;

2/ Кавга;

3/ Лъжа;

Рицарят предчувствайки какво ще последва, усилено се напрягаше да реши загадката, но до някакъв отговор въобще не успяваше да стигне и почти беше готов да ревне за радост на Демоните, които със самодоволни усмивки почнаха да разясняват:

-Винаги трябва да се дават инструкции против невежеството и самозаблудата, за да се обновява познанието; винаги трябва да се дава съвет против кавга, за да има разбирателство и истината винаги трябва да се противопоставя на лъжата.
При тези думи снежна виелица се развихри и светът за сетен път се заизкривява.При дървото стояха само Белият лъв, три демона и котаракът.
Котаракът откъсна поредното листо. Всички се озоваха в стая, цялата тапицирана с мека материя, а в центъра и стоеше риза с много дълги ръкави. От стаята отново нямаше изход, а само надпис на нормален български език. Него Белият лъв не можа да разчете. Надписът гласеше:

Има три неща:

1/ мъдрост;

2/ загуба;

3/ угризения.

Кискайки се демоните веднага поясниха, че отговора на загадката е, че който няма първото, задължително научава вторите две.

Три демона и котаракът се материализираха до Дървото на познанието. Котаракът откъсна поредното листо и светът се завъртя. Озоваха се в прекрасна градина. Бледа светлина озаряваше цъфнали цветя, издаващи ухайни аромати. Птици пееха прекрасни песни. Цареше идилия и безвремие. Насред този разкош, в най-прекрасния трон седеше една мумия, облечена в скъпи дрехи, която държеше в ръката си смачкано листче хартия. Зад трона имаше необикновено огледало, изобразяващо залата на един замък, няколко вбесени дракона, един рицар, замахващ с бляскав меч към главите им, три демона и призрака на Белия лъв. Демоните побързаха да издърпат листчето от ръката на мъртвеца и да го прочетат. Пишеше следното:

Три странни неща в света:

1/ Любов;

2/ Любов;

3/ Любов;

Демоните се спогледаха отчаяно. Това определено не беше в тяхната компетенция. Котаракът присви очите си така, както само той си знаеше и тихичко измърка:

1/ Любов към войната, повече от любов към мира;

2/ Любов към крайност, повече от любов към достатъчността;

3/ Любов към лъжата, повече от любов към истината;

Настъпи нощ. А когато Мракът се разсея, котаракът се озова до дървото. На него беше останало само едно единствено листо. Без абсолютно никакво колебание, той го откъсна. Силна светлина заблестя, а когато тя се разсея, котаракът се озова всред пустиня. В пясъка беше изписано следното:

1/ Прокълнат е този, който не изпитва грижа към никой.

2/Прокълнат е този, който не помага на никой.

3/ Прокълнат е този, който знае много, но не споделя с никой.

Котаракът се протегна блажено, загрeбвайки пясъка с котешките си нокти и извличайки от него енергията, необходима му, за да се трансформира в това, в което той беше всъщност, а именно - в Мунин. Отново беше прокълнат. За сетен път се зае да трансформира пустинята в нещо друго.

Labels: ,

0 Comments:

Post a Comment

<< Home