Законът на чудесата

Скоростта на светлината е математически стандарт, или константа не защото има абсолютна стойност 300 000 км в сек., а защото никое материално тяло, чиято маса нараства заедно със скоростта му, не може никога да достигне скоростта на светлината. Или казано по друг начин: само материално тяло с безкрайна маса може да се равнява по скорост със светлината.

Тази концепция ни води до закона за чудесата.

Учителите, които са способни да материализират и дематериализират телата си или някой друг обект, да се придвижват със скоростта на светлината, да използват съзидателните светлинни лъчи, за да приведат незабавно в състояние на видимост всяка физична проява, са изпълнили необходимото условие на Айнщайн: масата им е безкрайна.

Съзнанието на съвършенния йогин без усилие се отъждествява не с ограниченото тяло, а с вселенската структура. Гравитацията, било тя „силата“ на Нютон или Айнщайновата „проява на инерция“, е безсилна да принуди Учителя да прояви свойството „тегло", което е отличително гравитационно състояние на всички материални обекти. Този, който се осъзнава като вездесъщ Дух, вече не е подвластен на строгото ограничение на тялото във времето и пространството. Техните държащи го в плен възбрани отстъпват пред всеразтварящото „Аз съм Той.“

Първата заповед на Бога към подреденото му творение поражда единствената атомистична реалност: светлината. В лъчите на този нематериален посредник произтичат всички божествени прояви. Посветилите се на Бога от всички епохи свидетелстват за появата на Бога като пламък и светлина.

Йогинът, който чрез съвършена медитация слива съзнанието си с Твореца,

възприема космическата същност като светлина.

За него не съществува разлика между светлинните лъчи, съставящи водата, и светлинните лъчи, съставящи почвата. Освободен от съзнанието за материя, свободен от трите измерения на пространството и четвъртото измерение – времето, Учителят с еднаква лекота премества своето тяло от светлина през светлинните лъчи на земята, водата, огъня и въздуха. Дългата концентрация върху освобождаващото духовно око позволява на йогина да разруши всички заблуди относно материята и гравитационната тежест. След това той вижда вселената като същностно хомогенен поток от светлина.

Изглеждащите като живи образи на киноекрана илюстрират много истини относно творението. Космическият Режисьор е написал Своя собствен сценарий и е събрал огромни артистични трупи за грандиозното представление на вековете. От тъмната кабинка на вечността Той излива Своя творчески лъч върху филмите на последователните епохи и картините се проектират върху екрана на пространството. Сферите на планетите с неизброимите им форми на живот не са нищо друго
освен фигури в космическия филм, временно истинни за възприятията на петте сетива,
докато сцените се проектират върху екрана на човешкото съзнание от безпределния творчески лъч.

Зрителите в киното могат да се обърнат и да видят, че всички образи по екрана се появяват посредством един лъч светлина, който сам няма образ. По същия начин и пъстрата вселенска драма произтича от единната бяла светлина на Космическия Извор. С невъобразима изобретателност Бог поставя представления за Своите човешки деца, като ги прави едновременно и актьори, и зрители в Своя вселенски театър.

Парамаханса ЙОГАНАНДА