Вървят ли двама

Мария Нейкова

Вървят ли двама на дълъг път

И път да няма, не ще се спрат

Ще бродят вечно по таз земя


Решат ли двама да дирят брод

В тях грейва пламък за цял живот

Той пръска искри, скръб и тъма

Ах, как не искам да си сама

Делят ли двама една съдба

Допрат ли рамо в една борба

Ще легнат чисти във таз земя

Ах, как не искам да си сама



Блус за двама

Диана Експрес

Танцувам блус, любовен блус

За двама блус - последен грях

Ти си вечната жена - въздух и вода

Моя душа

С ангелско лице, с ангелска усмивка

Като в стар, забравен филм сега

Ти склони глава на мойто рамо

Не говори

Танцувам сам, макар и с теб

Танцувам блус, прощален блус

За двама блус - любов и всичко

Ти си моята лъжа - мъгла и дъжд

Моят въпрос

Огън ще остане и ще ни гори

Като за последен път те моля

Ти склони глава на мойто рамо

Не говори

Танцувам сам, макар и с теб
*

Адаптация

Васил Найденов

Спри не си отивай, ще ми бъде тъжно,
ще ми бъде тъжно без твоите ръце.
Не, не си отивай, днес ще ти направя
най-страшното признание.

Под мостовете не шумят реки,
когато ти не си, не си със мен.
Пристанищата са пустинно тихи,
когато теб те няма.

Спри не си отивай, ще ми бъде тъжно,
ще ми бъде тъжно без твоите ръце.
Не, не си отивай, ще ми бъде тъжно,
без твоите единствени ръце.
Не, не си отивай, ще ми бъде тъжно,
без твоите единствени ръце.

Ако ти си отидеш за миг

Импулс

Ако ти си отидеш за миг
ще заровя лицето си в облак
и тежко на земята тогава.
Нито дъжд, нито сняг, нито слънце,
ако ти си отидеш за миг,
aко ти си отидеш за миг.

Само мъка от там ще вали,
заличила последните стъпки
на съня, който с мен се разделя.
Нито дъжд, нито вик, нито сън,
ако ти си отидеш за миг.

*
Домино

Спринт

Питам днес кои сме
бяха други времена,
а днес сме вече ние
май пораснали деца.

Играем си в живота
не с батерии, а с ум
и свикнахме да лъжем,
нещата стават с малко шум.

А доминото се играе с правила
един на друг приличат от една страна,
Наляво или дясно всеки има коз
излизаш от играта и няма да си бос.

Не знам дали не искам
пак да съм едно дете
което пази своя
малък свят от гласове

които му показват
нещата в други цветове
дали и те ни лъжат,
че всичко е така добре.

А доминото се играе с правила
един на друг приличат от една страна,
Наляво или дясно всеки има коз
излизаш от играта и няма да си бос.

*
Клетва

Щурците

Кълна се никога да не забравям теб
С когото пет години всичко съм делил

Кълна се, попадне ли в беда един от нас
Да му подам ръка и в лош за мене час
Да му подам ръка и в лош за мене час

Кълна се, попадна ли в беда да не предавам
Приятелските грешки да прощавам
Кълна се във дявола и в Бога
Да сторя аз за теб каквото мога
Заклех се, заклех се
Заклех се, заклех се
Заклех се

*
Хамлет

Щурците

О, в такава нощ минава само
Трамвай като последна стража
Последен звън и друго няма
Сега аз мога да ви кажа
Във спор със свойта млада памет
Един връстник на всяка младост
Съвременен объркан Хамлет
Пресича сред нощта, сред нощта площада
О, все още сам е Хамлет в мрака
Трепери от студа среднощен
По дънки и със тънко яке
Той чака своя знак все още
През булевардите се вглежда
Към непознатия прозорец
Там будна е една надежда
Там някой днес, днес ще му отвори
Къде, къде момче сега отиваш
И наште сънища тревожиш
Дали, дали все още Хамлет жив е
Средновековно невъзможен
Средновековно невъзможен

О, в такава нощ минава само
Трамвай като последна стража
Последен звън и друго няма
Какво не мога да ви кажа

Дали все още Хамлет жив е
Дали все още се тревожи
Да бъде или да не бъде
Средновековно невъзможен
*
Липсваш ми

Сигнал

Лятна любов уж на шега наш'те длани събра
И ни увлече така в една красива игра
Лятна любов, мила игра, свършва с първия мраз
И се превръща в следа дълбоко нейде във нас
Замина твоят влак
Покри земята сняг
Но все по-силно осъзнавам как ми липсваш
Липсваш ми във ледените утрини
Липсваш ми и вечер край огнището
Липсваш ми в забързаните делници
Липсваш ми в усмихнатите празници
*
Може би

Сигнал

Може би съвсем случайно мина
Може би, може би
В този град след толкова години
Може би, може би
Може би случайно ти ме срещна
Може би, може би
Може би за да ми кажеш нещо
Може би, може би
Нещо във сърцето затрептяло
Може би, може би
Ала безвъзратно закъсняло
Може би, може би
Но с добър ден да те срещна аз не мога
Как добър ден, щом не е добър денят
Не добър ден, да си кажем с тебе сбогом
Не добър ден, сбогом за последен път
Няма да те лъжа, че до вчера
Може би, може би
Аз от спомена за теб треперех
Може би, може би
Но да кажа имам сили вече
Може би, може би
Моят ден на друга е обречен
Може би, може би

Но с добър ден да те срещна аз не мога
Как добър ден, щом не е добър денят
Не добър ден, да си кажем с тебе сбогом
Не добър ден, сбогом за последен път

*
Късно е

Сигнал

Късно е, няма обратен път назад
Късно е, всеки живее в собствен свят
Късно е, моя несбъдната мечта
Невъзможен порив се оказа любовта
Късно е, думите щом така грешат
Късно е, щом и сърцата ни мълчат
Късно е, сякаш изправени на съд
Без вина виновни сме със теб за първи път

Сбогом, дано си щастлива
Утре далече от мен
Нова любов по-красива
Знам ще те спре някой ден

Късно е, споменът само в този час
Може би мост е нетраен между нас
Късно е, наша несбъдната мечта
Невъзможен порив се оказа любовта
Сбогом, дано си щастлива
Утре далече от мен
Нова любов по-красива
Знам ще те спре някой ден
*
Да те жадувам

Сигнал

Да те жадувам аз, да те жадувам
А ти все повече да се отдалечаваш
И аз все повече да съм виновен
Това е толкова недопустимо

Да те жадувам аз, да те жадувам
А ти все повече да се отдалечаваш
И аз все повече да съм виновен
Това е толкова недопустимо
Защото ти все пак ще ме помилваш
Главата ми ще падне на гърдите ти
Ще се стопят китарите
Ще се стопят китарите
Защото аз не съм готов да те изгубя
Като ключе от пощенска кутия
Не съм готов, не съм готов
*
Лодка ли е любовта

Сигнал



Веднъж ми каза ти
Погледни в очите ми
Прилив там блести
Докосни вълните му

Веднъж ми каза ти
Погледни в душата ми
Лодка там блести
Улови веслата й

Очи в очи се отразяват
Става чудо без слова
Душа в душа се отразява
Лодка ли е любовта

Защо ми каза ти
Погледни в очите ми
Прилив там блести
Докосни вълните му

Защо ми каза ти
Погледни в душата ми
Лодка там блести
Улови веслата й

*
Душа

Диана Експрес

Този град безсънен без печал ни пръсна.
Всичко нежно, всичко грешно
между нас виновно оглуша.
Само ти остана в мен като камбана
да звучиш под удара, душа.

В този град бездънен твоят вик потъна.
Колко мъдро, колко подло
паметта си всеки вкамени.
Но защо остана таз душа - камбана
до смъртта под всеки удар в мен да звъни!
*
Една българска роза

Паша Христова

Добър вечер приятелю млад,
добър вечер другарю.
Добре дошъл в нашия град,
добре дошъл в България.

Вземи във този хубав ден една българска роза от мен.
Нека тя да ти разкаже с ароматния си глас
за Балкана, за морето и за всички нас (всички нас).

И когато приятелю млад
и когато другарю
си тръгнеш ти от нашия град,
си тръгнеш ти от България.

Вземи във оня хубв ден една българска роза от мен.
Нека тя да ти напомня с ароматния си глас
за Балкана, за морето и за всички нас (всички нас).

И не забравяй нито ден ти таз българска роза ...и мен
Нека тя да ти напомня с ароматния си глас
за Балкана, за морето и за всички нас
(за всички нас, всички нас).

*
Ах, морето

Тоника

Сянка на птица над късните плажове слиза
Бяга подобно на палав хлапак бриза
Пясъчни спомени ронят се пак
Вече усещам предесенен знак
Слънцето бавно загръща се в облачна риза
Все по-студена е всяка вълна
Ала надежда има една...

Ах, морето, ах, морето
В мен остава...
То навярно е което ме спасява

Сянка на птица от морския бряг литна
Сякаш душа на самотен моряк скитник
Кой ще опита сега да я спре
Нейно е силното синьо море
Нейния път ще чертаят отгоре звездите
Бряг си намира всяка вълна
И надежда има една...

Ах, морето, ах, морето
В мен остава...
То навярно е което ме спасява
*
За тебе хората говорят

Тони Димитрова

За тебе хората говорят
Че ти си тъмен летен облак
Прииждаш бързо и отминаваш
И после сто беди след теб оставяш
Но да повярвам не, не мога
Аз виждам слънце в твоя поглед
С лъчи от нежност ти все ме галиш
И страсти огнени във мене палиш
И още хората говорят
Че ти напомняш дъжд пороен
Заливаш крехки треви зелени
Погубваш всекиго, най-много мене
Да вярвам в думи не, не искам
За мене ти си ручей бистър
Пред тебе само аз коленича,
Отпивам светлина и те обичам
*
След 10 години

ФСБ


Днес ще се срещнем след десет години
Вчера ли бяхме на 22
Разделихме се с надежда, тук на този сив площад
Пак да се срещнем след десет години
За да разкаже всеки от нас
Със какво се е преборил, от какво не е заспивал
И какво е надживял
(соло)
Днес ще се срещнем след десет години
Влакове тръгват във всички страни
Но един от тях остана на една далечна гара
Пак на двадесет и две
*
Богатство

Тангра

За мен отдавна хората говорят
Че вечно съм без пукната пара
Но аз със всеки съм готов да споря
Дали това е най-важно на света
Живея на последния етаж
В една мансарда точно под звездите
Прозорецът е моята врата
И аз вървя към тях и ги разпитвам

Дали след време тука под звездите
В прозореца ще има светлина
Дали тогава пак ще слушат "Битълс"
И вечните поети ще четат
Дали хазайката ще идва рано
С виенска кифла, с каничка кафе
И вместо да попита тя за наема
Ще се усмихне: "Спахте ли добре?"
И пак ли ще звучи невероятно
За някой ако някой пак твърди
Че имам най-голямото богатство
Един прозорец и безброй звезди
*
Вървят ли двама

Мария Нейкова

Вървят ли двама на дълъг път
И път да няма, не ще се спрат
Ще бродят вечно по таз земя
Ах, как не искам да си сама
Решат ли двама да дирят брод
В тях грейва пламък за цял живот
Той пръска искри, скръб и тъма
Ах, как не искам да си сама
Делят ли двама една съдба
Допрат ли рамо в една борба
Ще легнат чисти във таз земя
Ах, как не искам да си сама
*

Малкият град

Тангра

Този град, в който аз съм роден
За мнозина навярно е скучен
Разпиляват се ден подир ден
Просто няма какво да се случи
Разпиляват се ден подир ден
Просто няма какво да се случи
Тук трамвайни коли не звънят
И реклами неонови няма
Тук по тъмно започва денят
И завършва със първа програма
Тук по тъмно започва денят
И завършва със първа програма
Ала все пак и тук
Хора раждат се, дишат, мечтаят
През дъждовни и слънчеви дни
Подир своето щастие бягат
Да, така е във малкия град
Този град старомоден и скучен
В който друго освен да се влюбиш
Просто няма какво да се случи
В който друго освен да се влюбиш
Просто няма какво да се случи
*
Не остарявай, любов

Михаил Белчев

Не остарявай, любов, в телата ни топли и слети
Ах, неуверена нежност още в очите ни свети
И подозрително блясват шпаги, отминали страсти
Звън на решителна битка за невъзможното щастие
Не остарявай, любов, толкова страшна и дълга
Опроверганото време ляга унило на хълбок
Нека все тъй да гризеш на надеждата острия залък
Късно е вече да спреш, рано е да се прощаваш
Не остарявай, любов, чуваш ли? Много те моля...
Кой те гримира така в таз изтъркана роля?
Кой в този смешен костюм глупаво те е облякъл?
Всичко е само игра, всичко е само спектакъл...
Не остарявай, любов, толкова страшна и дълга
Опроверганото време ляга унило на хълбок
Нека все тъй да гризеш на надеждата острия залък
Късно е вече да спреш, рано е да се прощаваш

Не остарявай, любов, чуваш ли? Много те моля...
Кой те гримира така в таз изтъркана роля?
Кой в този смешен костюм глупаво те е облякъл?
Всичко е само игра, всичко е само спектакъл...
Не остарявай, любов. Ето - завесата пада
Кратък поклон и тръгни, гола, нахална и млада
С нокти и зъби докрай своята чест отстоявай
Не остарявай, любов, моля те, не остарявай
*

Светът е за двама

Орлин Горанов

Не заспивай когато умират звезди
Не заспивай, светът е за двама
Уморен той безсънно за теб ще следи
Даже мен, даже мен да ме няма
Не сънувай прегръдките нежни на друг
Не сънувай, светът е за двама
Ще те сгрее морето на топлия юг
Даже мен, даже мен да ме няма
Даже мен да ме няма на белия свят
Потърси любовта ми в стръкче пролетен цвят
Потърси ме, потърси ме
Даже мен да ме няма на белия свят
Потърси любовта ми в стръкче пролетен цвят
Потърси ме, потърси ме
Не посрещай зората без обич за мен
Не посрещай, светът е за двама
Пак ще грее в очите ти приказен ден
Даже мен, даже мен да ме няма
Не обичай ти друг даже сетила зов
Не обичай, светът е за двама
Ще те сгрее пак моята нежна любов
Даже мен, даже мен да ме няма
Даже мен да ме няма на белия свят
Потърси любовта ми в стръкче пролетен цвят
Потърси ме, потърси ме
Даже мен да ме няма на белия свят
Потърси любовта ми в стръкче пролетен цвят
Потърси ме, потърси ме
*

Топъл дъжд

Силвия Кацарова

Нощта пресича моя град надлъж,
Площадите отдъхват от мъглите,
Но аз дочаках пролетния дъжд
Измил нещата и душите.
Долавям как се движи пролетта,
Кръвта ми в соковете на стеблата
И как се връщат тихи над света
Зелените лъчи на светлината.
Приветствам пролетните ветрове,
Които над земята ни минават
Ще се издигнат нови класове,
Треви ще бликнат в гъстите дъбрави.
Ще израсте висока буйна ръж,
Ще се събудят корени изстинали,
Дъждът сега е само топъл дъжд
Изгубил спомена за свойто минало.
Топъл дъжд, чакан дъжд
Плиснал в миг и отшумял
Как светът изведнъж
Стана по-красив и бял

Ще се завърнат птиците от юг,
И над града във тая утрин рано,
Ще мине светлият лиричен звук
На някое, на някое пиано.
Звукът ще влезе в стаите при нас
Измитите стъкла ще се засмеят
И нова песен в утринния час,
Високите етажи ще запеят

Топъл дъжд, чакан дъжд
Плиснал в миг и отшумял
Как светът изведнъж
Стана по-красив и бял

*

Лодка в реката

Мими Иванова (ориг. Styx)

Чака нашата лодка в реката,
На кея ела, на кея ела!
Клони тъжни превива върбата
И бавно се спуска мъгла.
Но до другия бряг не мога да стигна
Без теб - ето лодката спря
Спят отпуснати двете весла
Как да върна при мен любовта?
За преход:
Бе до вчера окъпана в злато
Тази река. Ний подарихме й
нашето лято, а малката лодка
Нарекохме "наша любов"
Но до другия бряг не мога да стигна
Без теб - ето лодката спря
Спят отпуснати двете весла
Как да върна при мен любовта?
*

Нека бъде светлина

Подуене Блус Бенд

Когато увехне цветето преди да разцъфти
Когато падне птицата преди да полети
Когато мракът светлината победи
Когато спре земята преди да се завърти
Когато те препънат преди да си прекачил ти
Когато ударят преди глава да вдигнеш ти
Когато ти се плаче преди да си отворил очи
Когато ти се пее, а започваш да крещиш

Нека бъде светлина, нека има цветя
Нека бъде любовта, нека има деца

Когато се удариш в решетките на твоята свобода
Когато мразиш силно, а мечтаеш любовта
Когато падаш, а си мислиш, че летиш
Когато ти се пее, а усещаш, че мълчиш

Тогава:
Нека бъде светлина, нека има цветя
Нека бъде любовта, нека има деца
*
Люлякови нощи

Тоника


Още има люлякови нощи,
невиждащи очи в притулен час,
още има люлякови нощи,
безумия от закъсняла страст.

Минути непонятни и крилати,
нетърпеливи жестове, слова,
които ме спасяват без остатък
от вечната, от вечната мълва.

Припев

И ето я пределната отплата
един акорд от сложен послеслов.
И доловили тоя звук сърцата
умират разрушени от любов.

*
Здравей, как си, приятелю

Тоника

Здравей, как си приятелко?
Как, добре ли я караш?
Още ли вятъра гониш
към някой бряг?
Здравей, карам я някак си,
даже страхотно я карам.
Животът ми - вятърна мелница
миг подир миг, дните троши.
Налей ми чаша старо вино, стари мой приятелю.
Махни с ръка и дай нататък; злото забрави.
Нали актьори сме в театър,
театър ту добър, ту малко лош
Ранима струна е душата всяка нощ.
Нали актьори сме в театър,
театър ту добър, ту малко лош
Ранима струна е душата всяка нощ.
Здравей, как си приятелко?
Как, добре ли я караш?
Още виждаш в съня си
своя град?
Здравей, карам я някак си,
даже страхотно я карам.
Пресичам чужди площади
и търся вас, търся вас.
Уви така стоят нещата, стари мой приятелю.
Махни с ръка и дай нататък, злото забрави.
Щом тази нощ е толкоз нежна,
нежен и добър ще е денят.
За да поемем в две посоки своя път.
Щом тази нощ е толкоз нежна,
нежен и добър ще е денят.
За да поемем в две посоки своя път.
своя път, своя път, своя път.

*