Equus caballus

царство: Животни Animalia
тип: Хордови Chordata
клас: Бозайници Mammalia
разред: Нечифтокопитни Perissodactyla
семейство: Equidae
род: Коне Equus

Equus asinus -- Магаре
Equus asinus africanus -- Нубийско диво магаре
Equus asinus somalensis -- Сомалийско диво магаре
Equus burchellii -- Бърчелова зебра
Equus caballus -- Кон
Equus caballus przewalskii -- Кон на Пржевалски
Equus grevyi -- Зебра на Греви
Equus hemionus -- Кулан
Equus kiang -- Кианг (Тибетско диво магаре)
Equus onager -- Онагър
Equus quagga -- Квага (Куага, Зебра)
Equus zebra -- Планинска зебра

Коне (Equus caballus) се нарича семейство сравнително едри, растителноядни плацентни бозайници.Еволюцията на конете започва от бозайници, с големината на лисица(Еохипус).

Те били с малки размери и обитавали гористите местности.Имали по 4 пръста на предните и 3 пръста на задните крайници.С течение на времето Еохипуса еволюирал в Мезохипус.

Постепенно той мигрирал от горите към откритите пространства.Четвъртия пръст закърнява, а средния се развива добре.След това новия вид в еволюционната линия на коня бил Мерихипуса.

Неговите размери били доста по-големи от колкото на неговите предци.Той живеел в степите.При този вид 2-рия и 4-тия пръст закърняват, а средния се развива много добре.Предпоследния вид от филогенетичния ред на коня е наречен Плиохипус.

За него е характерно, че има силно развит 3-ти пръст(копито),закърнели 2-ри и 4-ти пръст.И Плиохипуса дал началото на днешния кон-Еквус.

Конят има добре развито копито и отсъствие на закърнели пръсти.

Съвременния кон може да достигне височина при холката от 40 см(при мини-кончетата) до 175 см (нормално), като разбира се има и индивиди ,които не се вписват в дадените мерки.

Теглото на обикновенния кон е между 400-1200 кг.То зависи от породата и от изполазването на коня.

Също така цветовете при конете са много разнообразни.

Конете се използват освен за работа в селкото стопанство, така и за езда, за домашен любимец и за добър приятел.

Конят (Equus caballus) е вид едро нечифтокопитно домашно животно. Съществуват около 250 породи с маса от 30 до 1200 kg.

Продължителността на живота е 20-25 години, а бременността продължава 11 месеца, като се ражда по 1 конче.

Конят има дълги и тънки крака, приспособени за бързо бягане. Развит е само третият (средният) пръст, който е облечен с копито, а вторият и четвъртият са рудиментарни.

Тялото е покрито с гъста космена покривка, състояща се от твърди и меки косми, като дългите и груби косми на врата образуват грива, а на опашката – дълъг космен кичур.

На горната и долната си челюст конете имат по три резеца, кучешките са много малки, а първият пред кътник е почти изчезнал. Зъбната формула е (13/3, с О-1/0-1, р 3-4/3-4, m 3/3).2 = 36–44. Кътните зъби имат рудиментарни корени и високи коронки със сложни емайлови гънки на дъвкателната повърхност (лафодонтни). Формата и устройството на зъбите им се намират във връзка със стриването на твърдата степна растителна храна. Във връзка с храната устните им са силно подвижни, хранопроводът, червата и сляпото черво са много дълги.

Съществуват множество породи коне - подходящи за състезания, пренасяне на товари, теглене на файтони и т.н.

Особено интересни са представителите на дребната шотландска порода, наречени пони. Изкуствено е създадена и породата Фалабела - миниатюрни коне с високи около 50 см, отглеждани като домашни любимци.

В днешно време конете са разпространени по целия свят.Изместват ги колите, автобусите и тракторите, но те ще съществуват, докато съществуват и хората.

Конят е много важна част от историята на почти всички народи.

Много хора са посветили живота си на конете и още толкова ги обожават.

Все още в някои райони на България съществуват и полудиви коне.

През пролетта, лятото и есента са на свобода, а зимата прекарват дърва от високите и непроходими за камионите места.Водачът на стадото ги прекарва по най-лесния и безопасен маршрут.После ги води до близките села и там хората прибират дървата и конете през зимата.

Конете, отглеждани в плен, се хранят със сено, слама, овес, ръж, царевица, ечемик, моркови, цвекло, картофи, силаж и зелена(прясна )трева.

А конете, които живеят на свобода, предпочитат да пасат свежа трева, като избягват отровните растения.

Много важно е конете да имат прясна вода за пиене по всяко време.

По принцип животните, които не съжителстват с човека, живеят на групи, наречени табуни. В табуна има един жребец или кобила с достатъчно опит зад гърба си, който/която е водач на табуна. Обикновено този кон е в разцвета на силите си и се грижи за здравето, за опазването, за храната и т.н. на групата. Всички останали се доверяват на опита на своя водач. Избирането му става чрез жестоки битки между най-силните жребци.

А конете, които се отглеждат от хората, имат съвсем различен начин на живот и за тях се грижи единствено човекът.

Бременността при кобилите е с продължителност 335-340 дена или това е горе-долу около 11 месеца.Много важно за родилата кобила е тя да не извършва никаква работа в близките 2 месеца, но да се разкарва всеки ден.Обикновено кобилата се запложда на 4-тия месец след като е родила.Това и дава възможност да се възстанови напълно.Разгонеността при конете продължава близо 1 седмица.По това време кобилата трябва да бъде оплодена.За това стопанинът избира какъв жребец ще я покрие и какви качества иска да има новото конче.

Конете живеят доста дълго време, ако са отглеждани добре - обикновено около 30-35 години.До 15 години кобилите са много плодовити, но след тази възраст забременяват все по-трудно.Навлизането на кончето в полова зрялост започва обикновено на 2-годишна възраст, но все пак зависи и от породата.

Има над 100 породи коне.Едни от най извесните са Чистокръвна арабска, Чистокръвна английска, Ахал-текинска порода.

В България също са създадени някои породи:Източнобългарски кон, Плевенски и Дунавски.Източнобългарският и Плевенският са селекционирани най-вече за експлоатация в конния спорт.

Източнобългарската порода се използва най-вече за дисциплините крос, конкур-ипик и всестранна езда, а Плевенският кон показва много добри качества в обездката(висша езда).Дунавският кон пък е от типа леко-впрегатен.